— Ако това е единственият ви проблем, мис Максуел, естествено, че може да видите мис Хауард.
— Къде е?
— В стаята за болни. Желаете ли да ви заведа?
— Естествено.
— Добре. Дотогава господа…
Джуди посочи към Кули.
— И той ще дойде с мен.
— Ама…
Джуди стоеше с пръст към Кули и по лицето й се четеше такава решителност, че капитан Немо пак се обърка. Запелтечи, клюмна глава, а няколко секунди по-късно се повтори метаморфозата на лицето му.
— Естествено, мистър Кули може да дойде — рече просто, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Друг иска ли да види мис Хауард?
Лисицата кимна отрицателно, Еспиноза си играеше с пръстите си, само Аш показа известен интерес, ала Кули го изгледа и сержантът обърна глава с отегчено лице.
Капитан Немо се отдръпна от масата.
— Последвайте ме, моля.
Русият тип остана неподвижен, с кръстосани ръце до вратата.
Начело на процесията вървеше капитан Немо. Вървеше с провлачена стъпка, поклащайки се леко като истински морски вълк.
Когато стигнаха до входа на втората палуба, спря.
— Естествено, това е изключение да слезете тук. Без разрешение и през ум да не ви минава да посетите мис Хауард!
Кули нарочно не гледаше към горната част на рамката на вратата, където бяха скрити индикаторите. Нарочно провлачи крака си през отвора, ала не чу някъде да се обади аларма.
Пред една от каютите капитан Немо им направи знак да спрат, на вратата имаше голяма колкото кутия за обувки табела с червен кръст.
— Заповядайте. Пристигнахме.
Джуди и Кули кръстосаха погледи. Снощи бяха претърсили и тая стая и вътре не намериха никого… и табелата не висеше на вратата…
— Кога настанихте тук мис Хауард? — попита Джуди.
— Когато положението й се влоши — заобиколи въпроса капитан Немо.
Вдигна ръка към вратата и тихо почука.
— Моля — рече отвътре хладен женски глас.
Капитан Немо хвана бравата и отвори вратата.
Мис Хауард лежеше в легло в стаята, където снощи още нямаше легло. До крака й висеше болничен картон, до нея беше поставена масичка със система, лекарства, подлога.
И една медицинска сестра, която в момента четеше книга. Сестрата с бялата касинка вдигна намусено глава, сякаш я бяха прекъснали на най-интересното място в книгата.
— Как е болната, Люси?
— Състоянието й е задоволително — каза със сдържана любезност, насилвайки се да се усмихне с административна усмивка.
Джуди приседна на леглото на мис Хауард.
— Как си, Кети?
Момичето беше бледо и измъчено. По тънката й бяла кожа прозираха сини вени.
— Благодаря ти, Джуди. Сравнително добре. А вие?
Кули се наведе над леглото.
— Чудесно, Кети, чудесно. Дойдохме само да ви видим…
После с две големи крачки се намери при сестрата.
— Вие как се казвате, миличка?
Тръпки го побиха, когато леденосиният чифт очи се срещна с неговите.
Кули пое дълбоко въздух, протегна ръка и ущипа сестрата по задника.
Колкото и да внимаваше, не можа да проследи движението на собственичката на сините очи. Докато се усети, китката му беше в стоманените клещи и ужасна сила го натискаше към земята. Момичето се извисяваше над него; блясъкът на ледените неприязнени очи проникна чак до мозъка му.
Изохка и се свлече на земята. Почувства, че само миг и ще се строшат и двете му китки. Виковете стигнаха до него през мъглата на болката.
— Люси!
Двама извикаха, ужасено и заплашително.
Капитан Немо и мис Хауард.
Капитан Немо скочи към момичето и го отблъсна от Кули. Момичето залитна и се блъсна в стената. Трябва здраво да си беше ударила главата, защото, когато се обърна към тях, погледът й беше мътен. Гърдите й се повдигаха и от устата й излизаха само накъсани части от думи.
— Ка… ка… ку… кук…
Капитан Немо хвана Кули за ръката.
— Хайде!
— Как ще я оставим сама с тази… — вкопчи се Джуди в леглото. — Аз не…
Капитан Немо я хвана и с едно-единствено движение я отскубна от леглото.
— Нищо няма да й се случи — изсъска. — На Люси й прилоша… веднага ще дойде… друга…
Неочаквано Кати заговори със смел и силен глас:
— Не се страхувайте, Джуди… аз все някак ще се оправя. По-скоро себе си пазете! Пазете себе си!
Когато капитан Немо затръшна вратата, тя още викаше.
Капитан Немо ги заведе на третата палуба. Лисицата хвърли поглед на Кули, когато минаваха край индикаторите. Кули вдигна вежди, Еспиноза захапа устни.
Русият мъж с хладния поглед крачеше непосредствено след Джуди. На въпросителния поглед на Кули Лисицата едва забележимо поклати глава.