След третата палуба капитанът продължи да ги води надолу. Кули си мислеше, че трябва да са точно под онази зала, от която миналата вечер към тях се изля порой от измъчени от болка гласове, когато капитан Немо спря и показа към издигащата се пред тях желязна врата.
— Тук ще е работното ви място.
Вратата пред тях се разтвори.
Сякаш бяха попаднали в студио за синхрон на някой от холивудските производители на мечти. Едната стена почти изцяло бе заета от огромен екран. По ъглите стояха магнетофони, апаратура за звуков монтаж, електронни уреди. Срещу екрана имаше подиум, широк два метра и също толкова дълъг. На свободното пространство между екрана и подиума бяха артистично разхвърляни десетина-петнайсет стола.
Капитан Немо седна и даде знак и те да се настанят. Русият тип кръстоса ръце пред гърдите си и се облегна на стената непосредствено до вратата.
Преди още капитанът да започне да говори, Кули обходи терена с поглед. Залата нямаше прозорци, от което заключи, че навярно са под нивото на морето. Неонови тръби, покрити с решетки, пръскаха светлина от тавана. На стената срещу екрана видя малки, наредени един до друг отвори.
— Както виждате, мис Максуел и господа, на стената има прожекционен екран. Преди да ви дам каквито и да било разяснения, гледайте, моля ви, един филм. Не е дълъг и смятам, че ще е поучителен за всички нас.
Невидимият механик, който сякаш четеше мислите на Немо или чуваше гласа му, загаси осветлението. Спусна се черна нощ. Няколко секунди по-късно обаче екранът се освети. Кули се обърна назад. Тръгвайки от едно от малките прозорчета, с тъмнината се преборваше силен светлинен лъч и на екрана се появиха първите кадри.
Снимките бяха направени от самолет или от хеликоптер: кръстосваше околността от неколкостотин метра височина. Накъдето и да се обърнеше, отдолу се разстилаха в пълен разкош гребените на девствени гори. Вятър извиваше елегантните стволове на палмите, а в една равнина, покрита с храсти и висока трева, местност от типа на саваните, стадо слонове се беше отправило към близката река.
— Това, което виждате, е местността Махарашвар — каза капитанът. — Снимките са въздушни. Горите и слоновете са в кадър, защото само така можехме да получим разрешение за снимане — като се представихме за автори на филм за живота на слоновете. В крайна сметка, добре че така стана. Вижда се, колко е богата природата в околностите на Махарашвар.
— Къде се намира Махарашвар? — попита Кули.
На следващите кадри се виждаше главната улица на малко градче. Деца надничаха в камерата: бяха окъсани и мръсни, ала очите им блестяха весело; едното от тях закачливо правеше уши на главата на друго дете.
Виждаше се, че бързащите по улицата мъже и жени внимателно обикалят оператора. Нямаше нито един, който да отмине без приятелска усмивка. Един мъж с дълга брада, вероятно сингх, поглади брадата си и, показвайки бели като сняг зъби, се засмя в камерата.
— Жизнени и достойни за обич — рече капитан Немо. — Не знаят какво ги очаква. Не знаят, че под тях е поставена адска машина, която всеки момент може да избухне.
"Както мен, да му се не видяло! — помисли съкрушено Кули, докато внимателно наблюдаваше филма. Камерата премина през цялата улица, понякога в далечината се виждаше как преминава кола, но не показа никакъв надпис; нито на магазин, нито на колонка за обяви. Сякаш в градчето не познаваха буквите.
След един добър монтаж се намериха извън градчето.
— Сега добре внимавайте! — повиши глас капитан Немо. — Това, което ще видите, е въпросният склад с отрови…
На следващия кадър се виждаше дълга няколко километра долина, заобиколена от планини, или по-скоро — високи хълмове.
— Тази днес вече суха долина се е образувала някъде през третичния период — рече капитанът. — Поне това са предположенията на учените. Най-отдолу, на неколкостотин метра дълбочина се простира дебел глинест пласт, който притежава добре известни водоизолационни свойства.
Кули си представи, че е зад камерата, която се приближаваше към долината. Къде, по дяволите, трябваше да е застанал, за да може от толкова високо да обхване цялата околност?
Сега камерата бродеше из долината. Съдейки по треперенето й, не беше закрепена. Изведнъж спря и се фокусира върху една умряла мишка или някакво подобно животно. Малкият сив гризач лежеше мъртъв под бодлив храст с опашка, промушена между двата задни крака и с оголени остри зъби. После камерата показа още една мишка, после още една, накрая вече се виждаха стотици. Сякаш долината беше гробище за мишки.
— Така започна всичко — чуха гласа на капитан Немо. — Отначало загинаха дребните гризачи. После…