Капитанът замълча и измежду храстите се показа един мъртъв тигър. Беше твърде голям и някак не вървеше да лежи сред бодливите храсти на саваната.
— Вероятно не знаете, че тигрите понякога, когато са гладни, ядат дребни гризачи. Отровата минава по хранителната верига. Човекът наистина не яде тигри, ала мишките ги ядат и свинете.
— Доколкото знам, индийците не ядат свинско — рече Аш.
— Така е. Ала растенията всмукват от отровата. Вижте и следващите кадри!
Камерата напусна долината и показа главната улица на едно село. Тук вече авторите на филма не бяха наобиколени от смеещи се деца; те лежаха уморени под сянката на палмите, по лицата им лазеха мухи и малките със стърчащи ребра нямаха сили дори да ги отпъдят. Огромните им черни очи гледаха диво в оптиката. Защо позволявате това, хора?
Кули гледаше сцените неподвижно. Чак докато не се появи една камила. С потекли лиги мина надлъж по улицата, а на гърбицата й бе вързан мръсен вързоп.
Инспекторът се вгледа в камилата, след което беззвучно и облекчено се засмя.
Разбра, че записът е фалшификат от началото до края.
Когато електричеството светна, капитан Немо разходи пронизителен поглед по тях. Едва ли е бил удовлетворен от това, което е видял, защото разтвори ръце, оправдавайки се.
— Гробището с отровата се охранява строго. Заловят ли някого, убиват го на място. Не е лесно да се промъкнеш с камера. Ала не това е важно. Показах ви тези снимки, за да подчертая, което вече ви казах. В Махарашвар се извършва най-голямото престъпление срещу човечеството от праисторически времена до днес. Нашата задача е да го спрем. А сега — дължа ви едно признание…
Почеса се по главата, сякаш се затрудняваше да говори.
— Когато за пръв път говорихме за вашата задача, ви казах, че приятелите ми, хм… трябва да ги научите на определени правила на поведение. Така ли беше?
Джуди Максуел кимна неуверено.
— И така, трябва да призная, че тогава не ви казах цялата истина. Исках да свикнете с кораба, преди да узнаете вашата задача.
— Мадоно, какво още ни чака? — замоли се Еспиноза.
— Не бива да се притеснявате — усмихна се капитанът. — Не съм премълчал пред вас нищо, което да промени същността на нещата. Там е въпросът, че приятелите ми…
— Нямате си приятели, а? — рече с подчертана злонамереност в гласа Лисицата.
— Как да нямам — Виждаше, че дори не се опитва да разбере иронията, скрита в думите на Лисицата. — Положението е такова, че… не точно поведението на приятелите ми трябва да се оправя.
— А какво? — запита подозрително Кули.
— Нека преди това да ви разкажа нещо — вдигна глава Немо, — което за жалост или по-скоро за късмет не мога да илюстрирам с филмов запис. Някъде в Европа бе създадено Дружество за защита на околната среда, което… възложи на няколко свои членове да отидат в Индия и да опитат да съберат документи, да направят снимки, филми, да намерят доказателства, които да докажат този международен заговор. Намериха се трийсет доброволци: млади жени и мъже, които, разделени на няколко групи, заминаха за Махарашвар. Не искам да ви отегчавам с подробности, ала всички пристигнаха в околностите на отровното сметище и започнаха работа. И се оказаха в капан…
— Изловиха ли ги? — попита Еспиноза.
— Не. Попаднаха в капана на отровното езеро. Промъкнали се с риск за живота си в строго охраняваната зона, те се заеха с работа, за която, честно казано, ние, от международния комитет, не бяхме дали разрешение…
— Хм. Започна да става интересно — измърмори Кули.
— Решили да вземат проба от отровния резервоар. Да направят записи не само за въздействието на отровата, а и за самата отрова. Представа са нямали с каква опасна работа се заемат. При това без никаква защитна техника. Те нямаха нищо друго освен няколко лопати.
Лисицата погледна към Кули и му намигна.
— После… още преди да стигнат до отровното езеро, всички се разболяха. Сред тях е имало един, който е бил по-слабо засегнат от изпаренията на отровата и с негова помощ са успели да се доберат до Махарашвар. Ние, от комитета, по това време вече подозирахме, че групата е започнала един вид самостоятелна неразрешена акция и се е оказала в беда, затова… се отправихме към Индия. За щастие властите не бяха надушили нещата, тъй като в околността тъкмо върлуваше епидемия от менингит. Всички бяха убедени, че чуждестранните туристи са се заразили от епидемията. Не без трудности успяхме да ги изведем от страната.
— Слава Богу! — каза Джуди.
Капитан Немо сведе очи към земята.
— Всички бяхме щастливи, аз също. Няма защо да подчертавам, че и аз също взех участие в спасителната акция. После изведнъж, така да се каже, над радостта ни надвиснаха облаци.