— Аз съм Елизабет Абрамс. Вие знаете всичко за мен. Много, много ви моля, помогнете ми!
Джуди, колкото и да се стараеше да потисне изтръгващия се от нея писък, само наполовина успя.
Миналата нощ същото момиче бе все още в един от ковчезите: мъртва, сред леда.
IV. КРАЯТ НА ИГРАТА
Бирмингам. 11 юни
Уормуотър нервно пушеше лулата си и размишляваше дали някога е мразел толкова някого, както този американец тук, срещу него. Изпусна елегантно кръгче дим, погледна го през него и през това време се засили убеждението му, че не е. Даже и покойната си тъща понасяше по-добре.
А Майкъл Джексън правеше всичко, за да го заобичат. Обръщаше настрани дулото на пистолета си, ако го чистеше — а той го търкаше непрекъснато всеки миг от денонощието, — не си залепваше дъвката по стената — освен ако не забравеше, че е заобиколен от добре възпитани английски господа.
И все пак трябваше да признае, че Джексън имаше и свестни идеи, както например историята с обявата. Отделен въпрос е ще имат ли в крайна сметка полза от това.
Уормуотър тъкмо си мислеше, че би могъл да смени лулата с дъвка, ще я раздъвче и ще я пъхне в дулото на пистолета на Джексън. Как ли ще я извади оттам? Дали с пръст?
Вратата се отвори и Кули се напъха през нея.
Застана срещу главния инспектор, но после тъжно махна с ръка.
— Тъкмо исках да ви попитам дали има нещо ново.
Свечеряваше се; ярките цветове на запалените неонови светлини надничаха от прозореца. Гъст неприятен дъжд удряше по стъклото, вятърът донесе откъм пристанището пронизителния вой на сирена.
Джексън с интерес вдигна поглед от оръжието си.
— Какво пак? — запита. — Вали, а? Тук винаги ли вали?
Уормуотър въздъхна и се запита колко ли ще получи, ако му вземе пистолета и го застреля.
— Вечерта беше средно добра — каза Кули и закачи мократа си връхна дреха на закачалката. — Жалко, че нямам по-голяма роля.
Американецът вдигна глава.
— Какво играете?
— Аз съм първият благородник.
— Нещо криминално ли е? Още не съм го гледал.
— Шекспир. Хенри VIII. „О, скръбна сцена! Мисля, сър, че много проклятия ще паднат върху тези, които са виновни за нея!“ Как ви харесва?
— Бива. Ако добре съм разбрал, все пак е нещо криминално.
— Ами в известен смисъл несъмнено е това — отстъпи Кули. — Има ли нещо ново?
Уормуотър допуши лулата си. Ако още веднъж някой попита има ли нещо ново, ще стане, ще отиде до него и небрежно, без каквото и да било усилие, с усмивка, ще му избоде окото. После ще си обърше ръката с кърпичка и сам ще го попита…
Вратата се отвори. Берни си пъхна мустака.
— Има ли нещо ново, господине?
Очите на Уормуотър се замъглиха, бръкна в джоба си да провери на място ли е носната му кърпичка, в която накрая ще си избърше ръката, остави лулата си и тъкмо искаше да се изправи, за да направи няколко колебливи крачки в посока към Берни, когато той се ухили.
— Аз имам, господине. Не се чудете, ако ви потърсят по телефона и…
Телефонът нетърпеливо иззвъня. Инспектор Уормуотър пусна кърпичката си и вяло вдигна слушалката.
Слуша няколко секунди, после пребледнял, погледна към Джексън.
— Да, тук е. Ще го уведомя, господине. Няма да мърдаме от телефона. Естествено, господине. Искаме незабавна информация.
Берни се стовари на един стол, а по лицето му се разливаше доволна усмивка.
— Намерих ги, господине. По-точно те ме намериха. Американските защитници на околната среда.
Тъй като трите чифта очи го гледаха с любопитство, Берни щастливо поглади мустак.
— Установих връзка с пазителите на околната среда почти във всички страни, а където има — и със съответното министерство, освен това, естествено, и с Интерпол.
— Господи! — изтри челото си Уормуотър. — Кой ви разреши, Берни?
— Ама нали вие казахте, господине, че от Южния до Северния полюс…
— Така се казва, Берни! Това е поговорка.
— С поговорки, господине, няма да хванем птичето!
Уормуотър затвори очи.
— Разказвайте.
— Обади се Блекстон, господине.
— Кой е той?
— Това е град, господине. В Съединените щати, на западния бряг, близо до канадската граница. Четиринайсет хиляди жители, броят на автомобилите…
— Броят на автомобилите и на кучетата в момента не ме интересува. По-скоро кажете защо се обади Блекстон.
— Нещата стоят така, господине, че групите на американските природозащитници са в постоянна връзка помежду си посредством централен компютър. Ако някоя от групите забележи някоя аномалия…
— Какво?
— Замърсяване. Ако някъде се нарушат екологичните норми, веднага съобщават на полицията и на централния компютър. В изчислителната машина се съхраняват всички данни години назад.