— Значи, Берни, вие сте влязъл във връзка с този централен компютър?
— Така е, господине. Естествено, за сметка на отдела. Компютърът ми даде цял куп информации. Между другото и за Блекстон.
— И тогава вие?
— Подбрах ги, господине?
— Аха. И какво, да му се не видяло, е станало в Блекстон?
— Никой не знае точно, господине. Във всеки случай има една средно голяма атомна електроцентрала, която е собственост на частна фирма. Естествено, работи под контрола на Международната асоциация за атомна енергия. Не можах да разбера кой я ръководи, ала, ако се окаже вярно…
— По-нататък!
— Преди няколко месеца в рекичката, в която се влива охладителната вода на Блакстонската централа, радиоактивността се е повишила. Зелените веднага са забелязали и са съобщили в центъра. От Вашингтон се е готвела да тръгне някаква комисия за разследване на случая, но, докато тръгне, радиоактивността е паднала в нормалните си граници.
— Значи?
— Управлението на централата писмено е уведомило Вашингтон и асоциацията, че поради човешка небрежност радиоактивността на водата се е повишила. Пробил се е някакъв филтър или кой знае какво. Не ги разбирам тия неща, господине.
— И тогава?
— Поправили са грешката. Закърпили са филтъра. Пък и данните не са били толкова опасни. Високи, но не толкова. Не се е наложило да вземат особени мерки.
— А зелените?
— Успокоили са се. Преговаряли са с директора, който е обещал, че в бъдеще няма да се повтори… вярно, че са искали да говорят и с този човек, който е допуснал аварията; значи как така е допуснал да се пробие филтърът или там какво. Ама не успели, господине.
— Стоп — каза Уормуотър. — Защо са искали да говорят с него?
— За да се успокоят. Директорът всъщност не е знаел точно какво е станало… или поне не е могъл компетентно да обясни. Тъй като в групата на зелените работят и инженери, занимаващи се с атомни изследвания, искали се да разговарят с някой специалист. Само че…
Американецът духна в дулото на пистолета си и напрегнато се заслуша в думите на Берни.
— Само че инженерът, някакъв Карпентер, се самоубил. При това много зрелищно.
— Как така зрелищно?
— Качил се на върха на един комин и скочил от цели петдесет метра пред очите на огромна тълпа хора.
— Да му се не видяло! — каза Уормуотър и натъпка лулата си. Обля го приятното чувство, което преминава през кучето, когато вижда крачола на панталона, в който ще се вкопчи.
— Типът, както вече ви казах, господине, скочил от комина. Умрял. Тъй като бил самотен човек, фирмата го погребала. После обаче започнали да се носят слухове, че Карпентер е бил убит. Не се е самоубил, както си мислели, а някой го бил блъснал отгоре. Според зелените искали той да стане изкупителна жертва за случилото се, той обаче не искал и да чуе за поемане на отговорността.
— Доста е объркана тази работа — отбеляза Кули.
— Несъмнено. Но продължавам. Зелените са упорити хора, не са оставили нещата така. Тъй като вече не можели да се хванат за това, че данните за охладителната вода са високи, защото те се върнали на нормалното си ниво и нямало поражения в околната среда, взели вместо това да разправят, че управлението заплашва със смърт всеки, който не сътрудничи за прикриване на авариите. Трябва да отбележа, господа, че спорът се е водил извън портите, тъй като в района на централата никой не е имал право да пристъпи. И сега внимавайте, господа! Зелените получили разрешение от местния шериф да ексхумират тялото на инженер Карпентер.
— Господи! — каза Уормуотър. — В какво сте се забъркали, Берни?
— Ексхумацията е била извършена… и сега, дръжте се, господине!
— Държа се!
— В гроба нямало нищо.
— Как така нищо?
— Нямало го тялото на Карпентер.
— Че къде, по дяволите, ще бъде?
— Ами, това е, господине! Никой не знае. Тъй като, когато шерифът дал разрешението за ексхумация, същата вечер хулигани безчинствали из гробището. Изпочупили няколко гроба и разменили труповете. По онези места такива неща не са рядкост. Затова зелените искат да въведат задължителна кремация, ала тази област е силно католическа, господине, и…
— По същество, Берни, по същество!
— Значи, тялото изчезнало. Намерили само ковчега. И, господине…
Берни преглътна, чак адамовата му ябълка изпука.
— Говорете, за Бога, не чакайте да ви измъкват всяка дума от устата!
— Ами, господине, ковчегът просто се пръскал от радиоактивност. Уредите тракали като влак по счупени релси.