Смаяно се спогледаха. Опитаха се да подредят информацията, но засега работата не ставаше.
— Унищожили ковчега. И нещата щели да се потулят, ако из града не се появил един в състояние на амок.
— На амок?
— Да, господине.
— И… какво правел, Берни?
— Тичал. Напред-назад. Влизал в магазините, обръщал се, изскачал оттам, чупел това-онова, на на хората не посягал. После… потрошил една кола.
— Искате да кажете, че я е откраднал ли?
— Не, господине. Вече е била издадена заповед за залавянето му и половината град го търсел. Притиснали го край една бензиностанция и тогава той вдигнал един спрял да зарежда фолксваген и го запратил към полицията. Само Господ е помогнал да не избухне цялата околност.
Джексън подсвирна.
— Тоя тип е вдигнал цяла кола?
— И я е хвърлил към бензиноколонките — повтори Берни.
— После?
— Избягал. Повече никога не го видели. След като изчезнал от града, изчислили пораженията, които нанесъл. Шерифът и хората му не искали да вярват на очите си. Небрежно накъсвал вериги, с които преграждали пътищата, в склада на един магазин извадил от стената желязна врата, която е могла да бъде издърпана оттам единствено с товарна кола, такива ми ти работи.
Кули скочи и потупа главния инспектор.
— Това е нашият човек, инспекторе!
Уормуотър подръпваше от лулата си и мислеше. Тъй като не каза нищо, Берни продължи:
— Из града се разнесъл слух, че човекът с амок не е човек, а…
— Синът на Франкенщайн. Модерно чудовище.
— Честно казано, това вече и на мен ми мина през ума — каза Кули.
— Според зелените опитният реактор или институт е бил във връзка с друго предприятие, където произвеждат промишлени роботи за атомни централи. Манипулатори, роботи за почистване и така нататък. Според зелените двете предприятия се ръководят от една и съща надзорна комисия. А това означава, господине, че макар и да са две предприятия, те са собственост на една и съща финансова групировка.
— По-нататък!
— Ами… делото е стигнало дотук, господине. В атомната централа данните са нормални, замърсяването на околната среда е спряло, ковчегът е унищожен, трупът не е намерен; може да са го сложили в някой чужд гроб. Цялото гробище не може да се разрови заради един изчезнал труп… Що се отнася до тоя с амока, изпарил се е като камфор. И все пак зелените са убедени, че нещо се е случило в централата. Някоя свинщина. И то голяма свинщина.
— Спрете за малко, Берни — прекъсна го Кули. — Какво са узнали зелените за фабриката с роботи?
— Не повече от това, което казах. Подозират, че произвеждат промишлени роботи за опасните заводи на Щатите. Говори се, че инженерите са успели да разработят робот — андроид, — който досущ прилича на човек. И че тоя с амока е бил такъв робот. Може и да е излязъл от контрола им…
— Кои работят в централата и в изследователския институт, дявол да го вземе. Добре ще е най-сетне да изясним кои работят там, Берни?
— Ще се учудите, господине. Чужденци са до един.
— Значи тук са сключвали договор изчезналите атомни физици — изръмжа Кули. — Не в Канада, нито в Австралия…
— Скоро ще се убедим в това — каза Уормуотър. — Службата за имигранти проверява в момента влизането им. Успя ли някой да говори с тях?
— Не, господине. Предприятието в момента не работи.
— Как така? — надвеси се напред Уормуотър.
— На всеки две години е необходимо да правят задължителен основен ремонт. Всъщност изтеглили са го точно с година заради пробития филтър. Всички служители до един са в отпуска.
— По дяволите. За колко време?
— За шест месеца, господине. Предприятието им плаща отпуската.
— Кой работи в момента в централата?
— Работници по поддръжката. Не са постоянни служители. Тъкмо вчера зелените са могли да разгледат централата. Всичко изглежда в пълен ред, радиоактивността никъде не надвишава нормата. Нещата са окей, господине.
— А другото предприятие? Където произвеждат роботите?
— Там никой не може да влезе. Докато прокурорът не издаде заповед за обиск, никой не може да пристъпи. Само защото някакъв в амок е строшил паркирана на бензиностанция кола ли? Фирмата, естествено, отрече да има нещо общо с типа. Толкова, господине.
Уормуотър мълчеше и ровеше в лулата си.
— Доближихме ли се до загадката, господине? — попита Кули.
Главният инспектор кимна.
— Вси светии! Само дето не знам колко сме се приближили.
— А… брат ми?
Уормуотър хвърли съжалителен поглед към артиста и стана.
— Бог да е милостив с него, Кули. Навярно само той може да му помогне…
На кораба. 11 юни
Стояха на палубата, облегнати на фалшборда. Вдишваха чистия въздух като наркомани, които дълго време не са вкусвали сладникавия пушек на лулата с опиум.