— Колко е по-хубаво тук, отколкото там долу! — въздъхна Джуди. — Никога не съм предполагала, че ще ми се случи така да мечтая за въздух.
Кули нежно я прегърна, без да се притеснява дали другите ще забележат или не. Естествено, всички забелязаха. Лицето на Еспиноза остана неподвижно, сякаш играеше, Лисицата не се заинтересува от случая, само Аш потри доволно ръце.
Лисицата изчака Кули да пусне момичето.
— Слушай, Цигу, такова… не знам забелязахте ли, мистър Кули, че тези записи, как да се изразя…
— Са фалшификати — улучи Еспиноза от раз.
Лисицата се смая.
— И го казвате точно вие? Откъде по дяволите…
— Тази долина… където са направени снимките, бас държа, че е в Испания!
— В Испания ли?
Покерджията вдигна рамене.
— Веднъж като дете придружавах един тип, който колекционираше растения. Три месеца обикалях с него из страната. И много неща научих за растенията. Например това, че има едно малко синьо цвете, което расте само на Иберийския полуостров, никъде другаде по света. Това цвете видях край измрелите полски мишки.
— А тези животни?
— Най-обикновени полски мишки. Има ги с милиони. Не е трудно да се избият стотина и да се създаде впечатление, че са изпукали от отровното сметище, което уж се намира под долината.
— Кажете, а тигри има ли в Испания? Сред сините цветя?
Еспиноза се почеса по главата.
— Ами от тях точно няма. Ама който има пари, може да си намери тигър и в Испания. Дали ще е жив или умрял, все едно.
— А, вие? Какво е вашето мнение?
— Ами… първите кадри са от Индия, в това няма съмнение. Макар и да е странно, че никъде не се вижда никакъв надпис. Може да са снимани навсякъде, не само в Махарашвар.
— И къде въобще е този Махарашвар? — попита Джуди Максуел.
— Капитанът като че ли каза, че е в Средна Индия.
Момичето замислено поклати глава.
— Доста добре познавам Индия. Била съм много пъти в Делхи, Калкута, Бомбай, но за такъв град не съм чувала.
— Това не доказва нищо — прецени Еспиноза. — И аз познавам Испания като дланта си, ала пак попадам понякога на такива села, които ги няма даже на картата.
Кули се ухили.
— Да предположим, че Махарашвар съществува. Или какъвто и да е градец, под който се разстила отровното езеро. Да предположим. Макар че кадрите с измъчените гладуващи деца едва ли са индийски.
— Какво искате да кажете, господине? — попита Аш.
— Забелязахте ли най-напред лицата им? Въобще не бяха индийски.
— В Индия има различни раси — каза Джуди.
— Вярно е. Ала има само един вид камила. Където въобще има.
— Как така камила? — смая се Лисицата.
— Не обърнахте ли внимание на камилата?
— Честно казано, не. Всъщност спомням си, че имаше някаква камила. Какво интересно имаше в нея?
— Можете ли да си я спомните?
— Смътно.
— Колко гърбици имаше?
Лисицата притвори очи.
— Ами… една.
— Беше едногърба камила — присъедини се към Лисицата и Еспиноза. — Дромадер както й казват.
— Ами това е — каза Кули. — Това е проблемът. Защото в Азия има само двугърби камили.
Лисицата подсвирна с уста.
— Сигурен ли сте?
— Напълно съм сигурен. Както и в това, че филмът е монтаж от различни филми.
— Спор няма — каза Лисицата. — Усетих и разликата в качеството на отделните части. Не са снимани с един и същи филм. Сега, като ми казвате, сигурен съм, че например онази част, на която се виждаха умрелите полски мишки, е направена върху друг материал, различен от този, на който се виждаха камилата и онези нещастни деца.
— Какво имате предвид? — попита Аш.
— Това, което казвам. Единият е сниман, да речем, на Агфа, а другият на Фуджиколор.
— Как, да му се не видяло, забелязвате такива неща? — завъртя глава с признание сержантът.
— Трябва да се родиш за това — рече скромно Лисицата.
Момичето нервно удари по фалшборда.
— Значи ни мамят! Няма отровно сметище и най-вероятно няма и Махарашвар. Но ние сме тук, на кораба, заедно с тези андроиди. Вече не смея да попитам какво ли искат те от нас.
— А това е ясно — каза Кули. — Искат да придадем самоличност на куклите им. Ако можем.
— Да де, но защо?
— Искат да ги използват.
— По дяволите, това и аз го знам!
— Засега само в това сме сигурни. Както и в това, че въпреки огромната си сила и отровата, която всичко изпарява, не са ненараними. Имаме вече много примери за това, че могат да им откажат бурмите. Не потърсиха и русия, който изчезна.
— Направили са си по-скоро нов — каза Лисицата. — Помислили са, че се е побъркал и е скочил във водата.