— Господи! — простена Джуди. — Като в роман на ужасите. Всъщност… може би после искат да убият и нас?
Гледаха към водата, сякаш не бяха чули въпроса. А го чуха, даже много добре…
— Дали не са терористи? — размишляваше Еспиноза. — На мен ми се струва много вероятно. Правят си отряд от такива ужасни типове и нападат, да речем, Английската банка. Или пък вземат в плен президента на САЩ.
Кули концентрира мислите си: опитваше се да обобщи всичко, което им беше хрумнало. И както прехвърляше събитията и разговорите, думите на капитан Немо, усети, че студ пробягва по гърба му, сякаш бяха напъхали под ризата му сладолед. Дали не се бяха замесили в най-голямото престъпление на века? Ако е така, шансовете им да останат живи са толкова, колкото на червива ябълка да прекара зимата на дървото.
— Слушайте, за Бога! — молеше се момичето. — Внимавайте тук! Представете си банда от гангстери, която се сдобива с такива фигури. Примерно ги открадне или… откъде да знам. Може и някакъв луд учен да им ги изобрети. Значи снабдяват се с типовете и измъдрят някакво престъпление. Да речем… че искат да откраднат президента на САЩ или на Манхатън банк. Всичко е изградено върху гениалната идея да заменят постепенно хората, които заобикалят предвидения за отвличане човек. Първо, сменят единия от служителите му с андроид, после друг и така нататък… Накрая около нещастната жертва ще има само андроиди. И тогава могат да правят с него, каквото поискат. Могат да го принудят да вземе такива решения, които иначе и през ум не биха му минали.
Кули кимна замислено.
— И аз мисля нещо подобно. Макар че ми се струва, че все още не сме се добрали до истината. Въртим се около нея, ала нямаме още ключ, за да отвориме тайната ключалка. Има някои неща, които не можем да обясним.
— Например? — попита Лисицата.
— Например мъртъвците в ковчезите. Да предположим, че е станало това, за което мисли мис Максуел. Отвлекли са близките на някого, мъже, жени, убили са ги… и тук нещата се съвпадат. Ако е така, кой ги замества сега? Необучени андроиди ли? Нали затова са ни събрали, за да свършим тази работа. Необучените безсъзнателни андроиди веднага ще се провалят… Струва ми се, че истинската акция предстои.
— Тогава кои са мъртъвците?
— Не зная. Може да са ги откраднали от някоя болница. Нали чухте как се оплакваха… че много боли, Майко!…
Струва ми се, че са правили опити с тях. Искали са да извлекат спомените им. Докато са били в състояние на безсъзнание или полубезсъзнание, са им задавали въпроси, на които те са били принудени да отговарят. Навярно с някакъв опиум или наркотик са ги принудили да сътрудничат. Може и да са ги заплашили, че ще получат нещо болкоуспокояващо само ако им сътрудничат.
— Ама това е потресаващо!
— Ами… какво да кажа? С няколко хиляди въпроса са разнищили цялата им личност, миналото им, настоящето им, за да могат после да го заредят в главата на някой андроид.
— Две неща не разбирам… — запита Лисицата.
— Само две ли? — прекъсна го Аш. — Блазе ви…
— Едното е — продължи, без да се смущава, Лисицата, — когато слушахме охканията и играта „Аз питам ти отговаряш“ от онази стая, според вас там е трябвало да бъдат жертвите. Да, но не биха могли да са там, тъй като всичките лежаха мъртви в ковчезите.
— Това въобще не е толкова сигурно — каза Кули, — тъй като не видяхме всички ковчези докрай. Заради потракването на уреда.
— Радиоактивността — просъска момичето.
— Може да е имало и празни ковчези. Това е едната възможност. Другата е, да има и друго помещение, в което съхраняват ковчези.
— Едва ли — каза момичето.
— Как така?
— Спомнете си, че мъртвите и андроидите лежаха в едно общо помещение. Ако са имали повече такива специални помещения, навярно щяха да сложат в отделна стая андроидите.
— Възможно е — сви рамене Кули. — Макар че това са подробности. Струва ми се, че, когото чухме охканията, в онази стая не е имало никой, само един компютър, който през нощта е подреждал и складирал информация.
— Добре — кимна Лисицата. — Кажете ми само още едно нещо, мистър Кули. Всеки път стигаме дотам, че някои са измислили този безумен и ужасен план, някои искат да отвлекат президента на САЩ или генералния директор на Манхатън банк, някои заповядват на андроидите, измъкват информация от мъртвите, някои ни използват и нас… Някои, някои, някои… Знаете ли кои са те?
— Естествено — каза Кули. — По-точно казано, досещам се.
— Какво се досещате? — порази се Джуди.
— Кой е истинският командир на кораба. Който ръководи акцията.
— Не ме разсмивайте — изстена Лисицата, въпреки че лицето му никак не приличаше на човек, готов да се разсмее. — Вие… наистина ли знаете?