„Ще го осъзная от все сърце — мислеше си Кули, — ако те халосам по мутрата. Или те блъсна в морето като приятелчето ти…“
— Преди няколко минути получих радиограма. След около половин час ще пристигне един американски крайцер, ще претърсят кораба или в най-добрия случай ще проверят документите. Тъй като този кораб е американска собственост, имаме шанс да ни пуснат след повърхностна проверка. Само в краен случай ще си послужа със заплахата, че ще излея товара си в морето. А вас ви повиках за следното… Първо, исках да ви предупредя какво се очаква през следващите минути, второ, да ви помоля да ми помогнете.
— Какво? — изтръгна се от устата на Лисицата.
— Вие ще получите подходящи дрехи, кофи и препарати. Ще се качите на палубата и, докато аз преговарям с офицерите, създайте впечатлението, че сте от екипажа. Мис Максуел ще бъде така любезна да си сложи перука, за да изглежда като мъж. Искам да ви предупредя още, че… вашият познат — и кимна към русия мъж — ще бъде сред вас, както и други. За съжаление съм принуден да следя всяко ваше движение. Ако някой от вас се опита да даде най-малък знак, повтарям, най-малък знак, за да влезе във връзка с дошлите на кораба моряци… тогава, приятели, в моя джоб има един детонатор. При най-малкото подозрение някой от вас ще хвръкне във въздуха. Кой точно, това, естествено, вие не знаете и до избухването ще остане моя тайна. Ако искате да се правите на герои, моля! Аз няма да загубя много, тъй като мога да наложа волята си на военния кораб. Надявам се, разбрахте, нали? Подчиненият ми ще ви снабди с дрехи и пособия. Идете на палубата и вършете работата си. Ако ви заговорят, в което междувпрочем не вярвам, тъй като военноморските офицери нямат навик да разговарят с матросите, които мият палубата на танкер, но ако въпреки това все пак се случи, правете се, че не разбирате английски. Не забравяйте, че слушаме всяка ваша дума. Мислете си за акулата. Не беше особено приятна гледка.
След десет минути всички миеха палубата. От „приятелите“ на капитан Немо трима се навъртаха наоколо.
Както си избираше кофа, Кули се приближи до покерджията.
— Слушайте, Еспиноза. Съдбата ни е във ваши ръце.
Испанецът пребледня.
— Какво трябва да направя?
— Първо, гледайте в мен. Наведете си главата! Окей! В кофата има нещо. Можете ли да го дадете на някой от моряците, които се качат на кораба така, че тези да не забележат?
— Колко е голямо?
— Погледнете вътре!
Еспиноза, сякаш търсеше някаква друга кофа вместо тази, която беше в ръцете му, надникна в кофата на Кули.
— Главата си залагам.
— Внимавайте, ако ви хванат, някой от тях ще натисне копчето и аз…
— Спокойно. Няма да ме хванат!
Остави кофата си, обърса чело, почака, докато и Кули остави своята, после сякаш му омръзна да не прави нищо, взе кофата на Кули и тръгна с нея към фалшборда.
Когато крайцерът се появи на хоризонта, моторите в машинното отделение спряха. Чуха как бръмченето заглъхна под стъпалата им.
Кули се облегна на метлата и се огледа. Успя да забележи един облечен в матроски дрехи андроид, който следеше приближаващия се кораб, но Кули можеше да се закълне, че от време на време обръща глава към тях със скорост, която не може да се проследи с човешко око.
Лисицата плисна кофа вода на палубата и потръпна.
— Бррр! Сещам се за пандиза. Имаше един изобретателен пазач, ако добре си спомням в някой от затворите, който денонощно ме караше да мия коридори…
Кули вдигна кофата и, криейки зад нея главата си, изшептя на Лисицата:
— Качат ли се на палубата, вие се спасявайте. Направо се хвърляйте в морето…
Лисицата кимна.
— И аз мислих за това.
— И?
— Задънена улица.
— Защо?
— Първо, вие ще избухнете.
— Какво ви интересува това? Какво те интересува, Лисицо?
Лисицата само се засмя.
— Я, не се занасяй, Цигулко! От старата ти банда кой би оставил другия в беда, а? Искаш да ме изпиташ ли, старче? Можеш да ми имаш доверие. Оставам с теб, докато не им дадем да разберат.
Кули на драго сърце би го сграбчил, за да го разтърси, ала не можеше заради наблюдаващия ги андроид.
— Слушай, Лисицо. Ако помогнеш на Джуди… ако й помогнеш да се измъкне оттук… ще ти призная нещо.
— Окей? Колко и къде е заровено?
— Няма нищо и никъде…
— Тогава в какво е? На багаж, в банка или на текуща сметка?
— Разбери, Лисицо, аз съм полицай и…
— Ясно, Лисицо. Полицай. А шева на корема ти е за награда, нали? Да не би да е офицерска нашивка? Не се престаравай, няма да те зарежа. Никой не искам да каже за мен, че съм изоставил момче от старото време.