— Имаме заповед да претърсваме корабите, които преминават определена географска ширина. Не сте ли чували за големия случай във Венецуела.
— Това пък какво е, по дяволите?
— Отвлекли са семейство милионери в Карибско море. Имаме съмнение, че ги държат пленници на някой кораб. Сигурно на частен.
Немо се усмихна и посочи наоколо.
— Претърсвайте, лейтенанте!
Лейтенант Харисон се усмихна и поклати глава.
— Едва ли има смисъл, господин капитан. Вашият кораб е извън всякакво подозрение. Освен това е американска собственост. Според сведенията изключено е заложниците да са на американски кораб. Просто искам само документите ви, за да спазим формалностите.
Кули, който чудесно можеше да се ориентира в бъркотия от човешки гласове, усети безпогрешно, че лейтенантът изпълнява строга заповед. Досети се, че на капитана на всеки кораб, който му се изпречи на пътя, пробутва този текст. Лейтенант Харисон знаеше какво ще каже още, когато видимо без причина обиколи кораба.
Кули беше сигурен, че лейтенантът нищо не подозира, даже му се струва невъзможно танкерът да има нещо общо с вземането на заложници. Като се вземе предвид скоростта на кораба, едва ли е мислимо в близките дни да е обикалял край венецуелския бряг. И документите иска само формално; дяволът не кротува, може някоя друга свинщина да излезе на бял свят…
Капитан Немо, лейтенант Харисон и трима матроси слязоха по стълбите към кабините.
Както беше предрекъл Немо, даже и не погледнаха към работещите на палубата.
Слънцето показваше пладне, беше адски горещо, сякаш стояха край доменна пещ. На андроидите не им пукаше от палещото слънце, може би имаха охладително устройство, което да омекотява жегата. Останалият на палубата сержант и стоящият зад него въоръжен матрос обаче гледаха с измъчени физиономии появилите се отново летящи риби. Чувстваше се, че и двамата мислят едно и също: искаше им се и те да се плискат сред вълните, а рибите да стоят на пост, въоръжени до зъби, на палубата на този тъп танкер.
Кули не смееше да погледне към Еспиноза. Покерджията трябваше сам да реши. Не искаше да вземе въпросителния му поглед за подкана и да направи необмислена стъпка.
Черният войник се захили. Кули погледна нагоре и видя, че обутата с груби ботуши, с дълга руса перука Джуди се навежда и изцежда един мокър парцал. Въпреки че иначе изглеждаше като мъж, пищният й ханш издаваше съвсем друго. Морският пехотинец трябва да беше убеден, че русият матрос с ботушите е педи и по всяка вероятност той е „момичето“ на кораба.
Кули въздъхна, когато лейтенант Харисон и моряците се появиха на палубата. Немо крачеше след тях с неприкрито задоволство. Видимо беше доволен от резултата от проверката.
Харисон отдаде чест и сега той подаде ръка.
— Благодаря ви, капитане, и още веднъж ви моля да ни извините за безпокойството. Хайде, момчета!
Кули наведе глава. Беше загубил този тур. Откъде му беше хрумнало въобще, че в кръстосания огън от дебнещи погледи Еспиноза ще може да направи каквото и да било.
Лейтенант Харисон се обърна назад по войнишки. В този момент се появи дълга червена дръжка, дръжката с парцала за миене и се заклещи в краката на лейтенанта. Харисон политна и ако Немо не го беше хванал, щеше да падне в морето.
Джуди Максуел взе дървото.
— Извинете ме, господине. Хиляди извинения…
Имаше дълбок, ръмжащ, разяден от рома глас като на стар морски вълк. От престараване да оправи грешката си, блъсна една кофа, пълна с вода. Сивата, пенлива от препаратите течност, премина по цялата палуба, полепна по обувките на моряците, няколко мехурчета литнаха във въздуха и изчезнаха.
Моряците си отърсваха краката: единият се смееше, останалите се ядосваха.
— За Бога, не можете ли да внимавате! — недоволстваше Немо, избутвайки момичето по-далеч от Харисон. Ала за нещастие ги бутна право в Еспиноза, който щеше да се пързулне по гладката палуба, ако не се беше хванал за Харисон.
Харисон го изгледа смаяно, но, преди още да проговори, Еспиноза изчезна зад другите.
— Извинете, господине — кършеше ръце Немо. — За съжаление сключихме договори с когото намерихме.
— Няма нищо, капитане — рече Харисон и докосна фуражката си с ръка. — Тъкмо ще се измие корабът. Някои танкери са такива, че човек го е гнус да стъпи на палубата. Бог да ви благослови, капитане!
Немо стоя на палубата чак докато крайцерът изчезна зад хоризонта.
Кули беше готов за най-лошото. Беше сигурен, че Немо и русият тип ще им поискат строга отговорност, а може и да ги накажат за случилото се.