— Тогава какво да направим? — гласът на капитан Немо звучеше безпомощно.
— Аз ще опитам — увери го Кули. — Ще опитам да й разкрия коя е. Аш…
Сержантът се почеса по главата.
— Ами… аз разбирам само от дрехи, господине. Навярно най-добре ще бъде, ако я облечем в същите дрехи, които е носила по време на видеозаписа. Дрехите могат да помогнат в идентификацията… Има ли някаква пречка?
Немо кимна отрицателно.
— За всичко сме се подготвили. Подходящите дрехи скоро ще бъдат на ваше разположение. Дрехите на всичките двайсет и седем.
Кули побутна Лисицата.
— Лисицо!
Крадецът на картини пое щафетата.
— Движенията й са сдървени. Липсва й лекотата, която е характерна за младите дами на тази възраст. Сякаш носи на раменете си тежестта на вековете.
— И лицето й е доста сдървено — рече Еспиноза, без да го питат. — Сдървеното, неподвижно лице буди недоверие. Трябва да играе с него като… — търсеше подходяща английска дума, ала не я намери.
— Психически е прекалено уравновесена — каза Джуди Максуел. — Сякаш няма никакви ирационални чувства. В същото време рационалният чувствен пълнеж е нейният периметър на действие.
Капитан Немо бавно, но сигурно взе да губи нишката. Виждаше се, че вече минута и половина представа няма за какво говорят. Наклони главата си с онова странно движение, което неведнъж бяха наблюдавали при него, помълча малко, сякаш преработваше информацията, после облекчено кимна.
— Напълно ясно. Вие знаете каква е задачата ви, аз ще осигурявам условията. Целта е след една седмица, моля запомнете добре датата, с точност до час и минути, смятано отсега, след една седмица да разполагаме с двайсет и седем, готови за преговори, съвпадащи до косъм със записите… мъже и жени. Разбрахте ли?
Кули вдигна рамене.
— Имаме ли друг избор?
— Опасявам се, че не.
Немо кимна и посочи към застиналия като статуя до вратата рус тип.
— Той ще бъде координатор. Обръщайте се към него с всяка молба, с всеки проблем. От сега нататък можете да се качвате на палубата, когато поискате, при предупредителния сигнал обаче трябва да слезете. Бих желал голямата част от времето си да прекарвате в работа. Няма да се меся в разпределението на задачите, ала… резултатите ще говорят.
— И какво ще стане — запита бавно Кули, — ако все пак не успеем? Ако колкото и да се стараем, все пак… Разбирате, нали?
Немо кимна.
— Наистина има такава възможност. Възможно е да не можете да се справите със задачата. От гледна точка на резултата е все едно. Но размислете, там, където става въпрос за живота на милиони, какво значат четири-пет човека?
Кули кимна.
— Благодаря ви, капитане. Надявам се, вярвате ни, че ще се постараем, нали?
Капитан Немо се обърна и излезе от залата.
Бирмингам. 12 юни
Наведен над кошчето за боклук, Уормуотър тъкмо си чистеше лулата, когато иззвъня телефонът. Тъй като Джексън беше най-близо, остави с въздишка пищова си на масата и вдигна слушалката.
Уормуотър тупна силно лулата си в ръба на кошчето. Ненавиждаше, когато друг му вдига телефона.
— Кротко — рече ласкаво Джексън, — без това са момчетата оттатък.
Телефонът пропука, някой заговори, а Джексън само се усмихваше, дъвчеше дъвката си и от време на време издаваше такива звуци, сякаш имаше комар в гръкляна.
Изведнъж дъвката в устата му застина и той се вторачи с леденостудени очи в Уормуотър, който тъкмо беше успял да извади от лулата си и последните останки от пепел.
— Крайцер ли?
Другият продължи да говори, после толкова бърза затвори, че на Уормуотър не му остана време да посегне към слушалката. Всички почувстваха, че се е случило нещо, и то не дреболия, която може да се пренебрегне.
Джексън подъвка малко, после се настани на масата. Кули усети, че губи досегашната си самоувереност.
Уормуотър седна на стола си и с решително движение смъкна американеца от масата.
— Бъдете така любезен…
Джексън остана прав. Уормуотър го гледаше с бащинско търпение, ала Берни даде да се разбере, че фитилът му прегаря и всеки момент ще експлодира.
— Какво е положението, Джексън?
Джексън се разтресе, преглътна, сякаш глътна и дъвката си.
— Съобщение от центъра… Всъщност искаха да говорят с вас.
— Жалко, че не бях тук — рече кротко Уормуотър.
— Линията прекъсна — оправдаваше се Джексън.
— Казвайте тогава какво ми съобщават!
— Ами… всъщност не самите те, ама им е попаднала новина.
— Дотук е ясно — каза Уормуотър. — Продължавайте.