Джексън се опита да се стегне.
— Става дума за това, че наш крайцер е спрял един танкер в Карибско море. Прегледали са документите му, защото заради някакви терористи в Каракас са вдигнали тревога. Венецуелците са помолили флотата на САЩ да им помогне да прегледат шляещите се натам кораби, защото имало предположения, че заложниците са качени на някакъв кораб.
Уормуотър си засмука лулата.
— Хм. За такова нещо не сме и мислили.
— Значи, господине, няколко души от крайцера се прехвърлили на танкера.
— Какво му е името?
— На танкера ли? „Вулкан“. Крайцерът…
— За момента той не ме интересува. По-нататък!
— Няколко души начело с лейтенант Харисон отишли… и доста повърхностно проверили документите на кораба.
— Характерно — кимна главният инспектор. — Повърхностно…
— Танкерът бил извън всякакво подозрение, като се вземат предвид посоката и координатите му. Изключено да има нещо общо с отвличането на заложници в Каракас.
— Тогава защо са го спрели?
— Защото не са могли да бъдат хиляда процента сигурни, че не е забъркан в нещо. Възможно е да са изкарали типовете от Каракас, да са ги качили на хеликоптер и да са ги завели на танкера, оставили са ги и те си седят до гуша в нафта. Наистина е доста объркано и доста сложно, но не е невъзможно.
— Хм — изръмжа Уормуотър. — И какво са намерили на „Вулкан“?
— В началото нищо — каза Джексън. — Тъкмо си тръгвали от кораба, когато… станало малко произшествие. Неколцина миели палубата, когато… Между двата крака на лейтенант Харисон попаднала дръжката на метла или не знам какво.
— Четка за миене — кимна Уормуотър.
— Аха. Харисон не знае как е попаднала там. После пък някакво момче му изсипало върху краката сапунен разтвор.
— Антиамериканска демонстрация — рече със злорад вид Уормуотър. — Какво общо можем да имаме с всичко това?
— Лейтенант Харисон — продължи невъзмутимо Джексън, — едва не паднал в сапунената пяна.
— Горкият — изръмжа главният инспектор.
— Единият от хората, които миели палубата, го хванал и… докато го държал да не падне, светкавично и без никой да забележи, му пъхнал нещо в ръката. Само благодарение на огромното си самообладание, лейтенант Харисон не го попитал какво е това.
Уормуотър подуши въздуха. Усети с пълна сигурност, че трябва да зареже глупостите и задявките с американеца, защото нещата се обръщат на сериозно.
— Е и?
— Харисон се сбогувал и се върнал на крайцера. Когато излезли от полезрение, погледнал какво има в ръката си. Знаете ли какво било?
— Идея нямам — рече в съответствие с истината главният инспектор.
— Една златна верижка. На верижката — златно сърце, което се отваря. В сърцето бил гравиран надпис…
— Кули I — рече дрезгаво артистът.
Джексън кимна, Уормуотър зяпна с уста, после шумно я затвори.
— Откъде… знаете?
Ронълд Кули бръкна под ризата си и извади тънка златна верижка. Щракна висящото на верижката сърце и го показа на Уормуотър.
— Кули II. Аз съм, така да се каже, по-младият. Получили сме ги от майка ни, когато сме се родили.
Уормуотър така удари по масата, че телефонът подскочи.
— Намериха се! Най-сетне се намериха!
Берни се изправи и подръпна мустак.
— Сега какво ще стане, господине?
— Ще ги свалим от тоя прокълнат кораб, Берни. Главата си залагам, че ще ги свалим.
На другия край на линията покашляше адмирал Боуи, сивото вещество на морското разузнаване. Вече цели пет минути слушаше Уормуотър, без да го е прекъсвал.
— Защо не се опитате да ги освободите? — попита Уормуотър. — Имате ли някакви особени причини за тази предпазливост?
— Включих и лейтенант Харисон от крайцера, инспекторе. Говорете по-високо, защото метеорологичните условия не са най-благоприятните.
Пукане, тракане, после неочаквано чисто се чу гласът на Харисон.
— Чух всичко, господин инспекторе. Мисля, че ще е по-добре да проучим обстоятелствата, преди да сме започнали нападение.
— Хм. Какво друго обосновава тази предпазливост освен факта, че на пленниците може да се случи нещо?
Харисон се поколеба. Главният инспектор предполагаше, че лейтенантът се опира на предчувствията си, и го прие с одобрение. Един моряк трябва да се опира на предчувствията си!
— Вижте, господин инспектор, тези хора се движеха съвсем свободно по палубата. Не видях нито оръжия, нито въоръжена охрана. Знаеха, че до кораба е спряла моторницата ни с картечница на носа. Да бяха се хвърлили през парапета, щяхме да ги извадим от водата. Но те не го направиха. Даже не се опитаха да привлекат към себе си вниманието.