— Според вас защо?
— Навярно тези, които са ги пленили, имат в ръцете си коз, с който ги принуждават да им се подчиняват.
— Хм. Какво ли може да е това?
— Не знам, господине. Обикновено правилото е да се изчака те да си кажат исканията. От исканията им и от заплахите, които отправят, може да се направят много изводи.
— Вие моряк ли сте, лейтенанте?
— Почти. Офицер съм от морското разузнаване.
— Така си мислех. А сега накъде?
— Засега сме извън полезрението им и тихо си кротуваме. Чакаме указания.
— Разбирам. Можете ли да опишете хората, които са се въртели там около вас?
— Събрах описанието на външността им, господине. Има сред тях един мъж с дълга руса коса… странен, женствен и… според един от хората ми е педи, господине.
— Откъде го знае вашият човек? Само десет минути сте били на кораба, нали?
— Според моя човек, господине, хм… задникът му е по женски закръглен.
— Другите?
— Честно казано, не ги забелязахме. Ала онзи, който едва не ме заля с пяната, беше латиноамериканец, спор няма. Пелтечеше на испански, като смесваше и английски думи. А ръката му беше адски бърза.
Уормуотър се усмихна.
— Благодаря ви, лейтенант. Скоро ще имате посетители.
— Дано да имаме късмет, господине.
Главният инспектор се сбогува и с адмирала и засмука лулата си.
— Какво ще кажете за едно малко карибско пътешествие, господа?
— Добра идея — рече Кули със свити юмруци. — Надявам се да поразбъркам вътрешностите на оня подлец, който…
Уормуотър кимна.
— Ще го направите. Имам един план, Кули. И вие ще играете главната роля в него.
На кораба На втория ден след започването на работата Кули поиска среща с капитан Немо. Реши се на нея след дълги размишления, без да обсъжда нещата предварително с другите. Макар и да беше убеден, че американският морски офицер, на който в последния момент все пак успяха да пъхнат в ръката верижката, навярно ще я предаде на съответното място, не можеше да бъде напълно сигурен.
Във всеки случай така гледаше на нещата, че, ако успее, добре, ама ако не, и това трябва да се има предвид. Една безсънна нощ му бе достатъчна, за да разработи плана на операцията.
Капитан Немо като че ли беше по-уморен и по-малко концентриран от обикновено.
Кули бавно и с подробности даваше отчет за постигнатия напредък, за това, че Елизабет Абрамс е почти съвършено копие на момичето, което сияе на записите.
Капитанът изнервено му махна с ръка.
— Знам всичко. Знам точно докъде сте стигнали.
„Русият тип — помисли Кули — стои до вратата със скръстени ръце и наблюдава. После докладва всичко на капитана…“
Кимна и заложи капана.
— Тогава може би знаете, капитане, че, ако напредваме с това темпо, няма да успеем да свършим. В посочения срок — в никакъв случай.
— Трябва да сме готови! На всяка цена! Иначе…
Кули кимна.
— Иначе ще ни видите сметката. Знам. Може да стане, капитане, ако работим и нощем. И то на смени. Без това едновременно не можем да работим.
— Не!
Гласът му отекна твърдо и решително.
Кули вдигна рамене.
— Това е вече ваша работа, капитане. Онова, което искате от нас, е физически невъзможно. Даже и да умрем, пак не можем да изпълним такава неосъществима задача. Ако промените решението си, кажете ни.
Макар че едва не се пръсна от нерви и страх, излезе от кабината, без да се обръща назад.
Беше късен следобед, когато русият им съобщи новината, че капитанът е размислил. Разрешавал нощната работа.
На борда на крайцера „Ураган“
Адмирал Боуи погледна замислено към Уормуотър.
— Вие по-добре трябва да разбирате тези неща, инспекторе. Това, което ние можем, е една добре организирана акция. На кораба имаме цял куп яки момчета, които горят от желание да се изявят. Имаме хеликоптер, леководолаз, а, ако се наложи, мога да доставя и подводница.
Уормуотър отказа пурата, с която го покани американецът.
— Единственото, което ме кара да се колебая — изпусна дим адмиралът, — е това, че не знам какви са им плановете. Не знам какво има на кораба. Снимките показват течност.
— Това е танкер. Не мислите ли, че евентуално може да има нефт в него?
— Не е нефт.
— Откъде знаете?
— Двама от хората ми се спуснаха под кораба. Направиха снимки със специална камера. Товарът не е нефт.
— А тогава какво е?
— Изглежда като вода.
— Вода ли?
— Колкото и да е странно, да. Макар че не можахме да установим съвсем точно. И това е, което ме притеснява, господин инспекторе.
— Все пак, какво мислите?
— Има две възможности — каза адмиралът. — Или нещо, което, ако го пуснат в морето, може да направи големи поразии, или взривно вещество.