Капитан Немо разпери ръце със съжаление.
— Повярвайте ми, за мен е поне толкова неприятно, колкото и за вас. Само че… армията има право. Държанието ни е подозрително.
— Как така, по дяволите? — Запита Аш.
— В определен смисъл ние минаваме все по един път.
„Значи в кръг — помисли Кули, — както забелязахме…“
— Ще се случи същото, както преди една седмица — рече капитанът. — Вие ще се качите на палубата и ще започнете да миете. Мис Максуел ще си сложи перука и, моля ви, нека не отива твърде близо до моряците, да не би да я забележат. Имайте предвид, че ние виждаме всичко. И главно за това, че скоро ще се освободите! Ала само ако следвате указанията ми…
— Ще ги следваме, капитане — измърмори Еспиноза. — Какво друго можем да направим?
След пет минути, облечени в гащеризони, миеха палубата.
— Трябва ли да направя нещо, сеньор Кули? — запита Еспиноза, докато изстискваше половин туба с препарат в кофата. — Имате ли нещо, което да напъхам в ръката на някой от матросите?
— Нямам, ама не е важно.
— Не трябва ли нещо все пак?
— Чакайте и наблюдавайте! Бъдете нащрек. Не зная защо, но съм сигурен, че нещо ще се случи.
Еспиноза подуши въздуха.
— И аз имам такова чувство, като пред голяма партия покер…
— Само да стане!
— Ами ще помогнем — захили се покерджията и изстиска и останалата част от препарата в кофата.
Крайцерът беше спрял на линията на хоризонта. Русият тип, облегнат на перилата, се вглеждаше с възпалени очи в очертанията му. Наклони глава и сякаш кимна.
След около четвърт час вече видяха лодката, която с бясна скорост цепеше вълните.
По заповед на русия два андроида с моряшки униформи помогнаха на пристигналите да се качат на борда.
Висок мъж на възраст с типични черти на лицето пръв стъпи на палубата на танкера. С небрежно движение отдаде чест на спусналия са към него Немо.
— Боуи.
— Капитан Кингсли. Поздравявам ви на борда. Знаете, нали, че сте вторият, когото поздравявам на кораба си?
Гласът му издаваше лека неприязън.
— Съжалявам, капитане — кимна Боуи. — Ала щом пътувате по тоя маршрут и пренасяте нефт в Средна Америка, трябва да се примирите с честите проверки.
— Насам — показа пътя капитанът, хвърляйки поглед на четиримата матроси, които чак сега се качиха на палубата. Малко по-късно, отколкото би трябвало.
Немо нямаше време да ги огледа по-продължително, тъй като морският офицер бе вече тръгнал в указаната посока. Немо измърмори нещо като поздрав и се забърза след Боуи.
Кули наблюдаваше моряците с присвити очи. Двама изчезнаха в коридора към кабините, а другите двама останаха на палубата. Вниманието му беше привлечено особено от единия от тях, силно брадясал тип. Трябва да бяха горе-долу на една височина с него, ала лицето му беше покрито с гъста четина като на маймуна.
Косматият тип гледаше отегчено след Боуи, после отиде при един от андроидите.
— Можете ли да ми дадете огънче?
Русият скочи и бързо щракна със запалката си.
Косматият се наведе съвсем близо до андроида.
— Човече, къде има тук тоалетна? Още няколко секунди и ще оплескам палубата!
Русият му даде огънче и колебливо се огледа наоколо. Другият морски пехотинец се беше облегнал и наблюдаваше старателните миячи.
Особено хубавия закръглен задник на един рус и нежен тип.
— Аз… за съжаление… на мен…
Косматият мъж потупа русия по рамото.
— Останете, щом са ви наредили. Ще намеря кой да ме заведе. Хей, вие там!
Кули се изправи и пусна парцала в кофата. Нямаше никакво съмнение, че викаха него.
Приближи се бавно към косматия.
— Господине?
— Къде е кенефът?
Русият погледна Кули и кимна. После направи движение с пръстите си, сякаш натискаше невидимо копче.
Кули изтри влажните си ръце в панталона.
— Елате!
Тръгна напред. Другият потропваше след него, сякаш наистина му беше много наложително. Щом вратата на тоалетната се затвори, Кули погледна към косматия.
— Слушайте, човече!…
Другият го прегърна, потупа го по рамото, после си отлепи мустака, брадата и четината от лицето.
— Нямаме време за сантименти… Събличай се, глупако!
— Господи! — простена инспекторът. — Имаш късмет, че… Иначе така бих те сритал…!
— Няма време за това — рече другият, — залепи си четината…
— И дума да не става! Не искам да си отивам!
— Заради кръглогъзата ли? — захили се новодошлият. — Това е заповед! Бързо, защото ще ни хванат! Ще се погрижа за нея… Хайде!