Момичето протегна ръка и хвана дланта му.
— Рон!
— Да?
— Ела в кабината ми. Вече не сме деца…
На Ронълд Кули му се зави свят.
— Положението е такова, Джуди…
Момичето разтвори широко очи.
— Да няма някаква неприятност, Рон?
Кули въздъхна.
— Абсолютно нищо.
Луната се издигна още по-високо на хоризонта.
На борда на крайцера „Ураган“
Уолтър Кули лежеше на едно канапе и дишаше тежко, сякаш минути преди това са го извадили от водата, в която е възнамерявал да се удави.
— За Бога! Не мога да повярвам, че съм свободен… Значи сте получили съобщението ми?
Адмирал Боуи доволно намигна към Уормуотър.
— Вие сте голям стратег, инспекторе!
Кули се захили на Уормуотър.
— Малка карибска разходка, а, инспекторе? Омръзна ни мъглявия Албион, а?
Уормуотър запали лула и седна на една ниска табуретка.
— Хайде, говорете, Кули!
Инспектор Кули започна да говори.
Беше вече на една трета от разказа си, когато Боуи избоботи:
— Мина ли? Под кожата ви? Да му се…!
Над тях на палубата прозвуча сирена, чуха се стъпки и дежурната медицинска част се втурна надолу по стълбите.
Няколко минути по-късно Кули лежеше в лазарета, напъхан под един томограф.
Нисък и плешив военен лекар пристъпваше пред леглото му и объркано гледаше към адмирала.
— Не зная, господине, дали мога да пробвам даже и с ултразвук.
— Възможно ли е да избухне от ултразвука? — попита Кули.
Военният лекар се почеса по главата.
— Досега не съм попадал в такова кофти положение. Не искам да ви плаша, господине, ала всичко е възможно. Какво казвате, къде е бомбата?
— На врата ми.
— Обърнете се.
Офицерът внимателно заопипва мястото около предполагаемото устройство, после поклати глава със съжаление.
— Не усещам нищо. Кожата ви е гладка; няма следи от рана.
— Повярвайте ми, там е.
Уормуотър смучеше лулата си, Боуи бе нахлупил козирката си до очите, Джексън преживяше дъвката си с тиха всеотдайност.
Кули седна на леглото.
— Сто процента съм сигурен, че е там. Еспиноза не греши. Трябва да я извадите!
Боуи поклати глава.
— От толкова далече може и да не могат да я задействат.
— Ами ако могат?
— А ако ви отведем някъде, да речем в Америка?
— Не мърдам оттук, докато другите са още там!
Уормуотър кимна към военния лекар.
— Наемате ли се, господин докторе?
Лекарят кимна.
— Естествено. Ала само иззад прикритие. Или в броня до ушите.
След десет минути Кули лежеше на операционната маса, до него се суетяха лекари в бронебойно снаряжение и тежки маски.
Военният лекар вдигна един скалпел и го размаха под носа на Кули — Гордейте се, инспекторе! Мисля, че вие сте първото човешко същество, в което е вградена мина — вдигна скалпела още по-високо и поведе атаката. — Напред, сапьори!
Половин час по-късно обезвреденото взривно устройство почиваше на дъното на морето.
Докато превързваха Кули, докладите пристигаха един след друг.
— Жалко, че не съм на вашето място — рече адмиралът. — Щях да попадна във военната история. Човекът, в който бе вградена мина. Какво ще кажете?
Кули искаше да отговори, ала вратата се отвори и през нея връхлетя един матрос.
— Сега го получихме, господине…
Боуи разгъна листа, очите му пробягнаха по редовете, после кимна.
— Направихме първата успешна стъпка. Хората ни са влезли в атомния завод и във фабриката за роботи. Заловили са около двеста работници, но са ги пуснали на свобода, защото техният профсъюз е заплашил с национална стачка. Пък и без това нищо не знаят. Сега претърсват основно заводите. Ремонтът, естествено, е спрян… Продължават да се опитват да хванат някого от собствениците.
Пет минути след едно друго съобщение вече знаеха кой е един от собствениците. Мистър Джон Бернаски, собственик на множество атомни централи и промишлени предприятия. Нито той, нито главните акционери имат представа какво става в завода, даже не знаят, че и в двете предприятия едновременно се извършва половингодишен ремонт. Бернаски, който с готовност сътрудничел на следствените власти, заявил, че ръководителите на двете предприятия се ползвали с пълна власт и само в края на годината на общото събрание на акционерите дават отчет, ако е необходимо. Но ако не е необходимо — тогава не. Съобщил още, че е акционер в още около седемдесет, занимаващи се с атомни изследвания, обекта.
Що се отнася до директорката, мисис Нора Браун, представа няма къде е, но и не го интересува особено, причина за безпокойство би имал, ако тя не се появи на общото събрание през октомври.
Адмирал Боуи хвърли фуражката си на един стол.