— Значи тази мисис Нора Браун крие ключа на загадката в дамската си чантичка.
— И останалите — каза Уормуотър.
— Кои останали?
— Които са изчезнали и не попаднахме на следите им.
— Те са там в ковчезите — каза Кули. — Всичките до един.
— Значи няма Махарашвар, нито отровно море. Какво има тогава в кораба?
— Струва ми се, морска вода — рече Боуи. — Поне пробите това доказват.
Кули пусна краката си от леглото. Кимна към готовия за всичко доктор.
— Добре съм, докторче, и ми се ще да стана. Мисля, че всичко е ясно. Слушайте…
След кратко съвещание решиха на следващия ден в полунощ да започнат акцията.
На кораба. 17 юни.
Следобед Капитан Немо насрочи изпита за следобед. Кули забеляза, че другарите му се притесняват като учители, които трябва да докажат педагогическите си качества пред комисия от инспектори.
Комисията се състоеше от двама членове: капитан Немо и русия андроид.
Кули се прозя и разтри очи. А междувременно крадешком се огледа. Интересно му беше откъде ли гледа представлението истинският шеф…
Възпитаниците бяха въведени от един облечен в морска униформа андроид.
Първа беше Елизабет Абрамс, после Синди Паркер. Правото да задават въпроси бяха отстъпили на андроидите.
Думите отекваха глухо от устата на капитан Немо. Кули, ако не знаеше, че не е човек, би казал, че гласът му издава адска умора.
Необичайно беше и това, че често накланяше глава настрани и понякога за секунди изглеждаше като заспал.
Кули се съсредоточи върху изпитваните и се улови, че ги гледа с очите на актьор. Някои с успех можеха да кандидатстват даже и във висшето училище.
Капитан Немо не се интересуваше от фактическите познания на изпитваните. Не ги разпитва за биографиите им, задоволи се да кажат едно-две изречения за себе си. Много по-взискателно изследваше походката, мимиката, движенията.
Стана късна вечер, докато и двайсет и седмината завършиха изпита.
Капитан Немо вече едва стоеше на крака. Русият тип и андроидът с моряшката униформа стояха облегнати на стената на кабината и спяха с отворени очи.
Немо се изправи тежко и кимна към тях със застинало лице.
— Струва ми се… добра работа… сте свършили. Утре ще изберем… тези… които… ку… кук… кук…
Не след дълго корабът потъна в тишина.
— Мисля, че е по-добре, аз да вървя напред — рече предпазливо Аш.
— Аз също — изръмжа Кули. — Ще покажете къде са индикаторите.
Джуди го изгледа странно, ала нямаше време за размишления: зад един тъмен ъгъл се показаха Еспиноза и Лисицата.
Аш им махна и тихо потеглиха към дъното на коридора.
— Кога? — запита тихо Аш.
— В полунощ — рече Кули, — точно в дванайсет часа.
— Сега колко е?
Кули извади малко часовниче от джоба си.
— Единайсет.
Джуди смаяно се втренчи в часовника.
— Това… откъде… е?
Кули намигна и пусна часовника обратно в джоба си.
— После ще ти кажа. Къде е шпионката?
Преминаха без произшествия край двата индикатора. Джуди вече очи не сваляше от Кули. Просто не можеше да проумее как може така да се промени за толкова кратко време.
За размишления обаче нямаше време. Зад тайнствената желязна врата сега цареше тишина: не се чуваше нито щракането, нито охкането на измъчените жертви.
Другата желязна врата потрепери и се плъзна в стената, щом Лисицата сложи пръст върху копчето.
Сякаш вчера беше, когато стояха за последен път в парната баня. Ковчезите и сега бяха опрени на стената, наредени грижливо един до друг. Само разстоянието между първия и втория ред ковчези като че ли се беше увеличило.
От отворите на ковчезите се вдигаше пара и с тихо бръмчене над тях се задейства вентилационното устройство.
Кули почувства, че тръпки побиват гърба му. И в най-лошия си сън не беше си го представял така. Сякаш се намираше в средата на някой филм на ужасите.
О, скръбна сцена! Мисля, сър, че много проклятия ще паднат върху тези, които са виновници за нея!
Това като че ли съм го чувал някъде — прошепна Аш.
— Възможно е. Само че не от мен. Мислите ли, че в ъгъла няма да ни забележат?
— Няколко минути са слепи и… даже и в безсъзнание.
— Друг начин няма ли?
— Едва ли, господине. Естествено, бихме могли да ги изчакаме, докато те дойдат дотук. Ала не знаем със сигурност какво има на дъното. Дори и да няма отрова, може да има самовзривяващо се устройство. Трябва така да ги уловим, че да не могат да посегнат към детонатора.
— Значи първо ще събудим нашите?
— Нашите?
Кули сви рамене. Направи усилие над себе си и отиде до първата група ковчези и, вървейки зад тях, преброи двайсет и седем. Първите четиринайсет отбягваше дори и с поглед.