— Никой не може да ми помогне. И аз ще умра като другите. И… мене никой няма да ме създаде наново. Няма да имам копие.
— Може би ще можем да ви помогнем, госпожо. На крайцера…
— Оставете, лейтенанте! Не можете да ме спасите, това е. Имам такава доза, че ще е достатъчна за целия ви кораб. Всъщност знаех, че ще загубим тази игра. И… честно казано, не ми харесваше. Не беше почтена.
Все повече и повече хора идваха. Най-напред Уормуотър и малкият му тим, Боуи, после двама мъже с дрехи със защитен цвят.
Кули се промъкна през обръча от хора и се хвърли към Джуди.
— Джуди! Джуди!
Прегърна я и я притисна към себе си.
Това беше моментът, в който Джуди почувства, че си загубва ума. Надничайки изпод ръцете на Уолтър, погледът й се срещна с още един Кули.
Така изпищя, че листата на малката палма потрепериха.
— Помощ! Боже Господи, и те са андроиди!
И падна в безсъзнание в ръцете на един стоящ на разположение за всеки случай военен санитар.
— Заповядайте им да се върнат в ковчезите си! — рече Боуи на жената. — Ужасно е какво има в машинното. Не ми се ще да стрелям по тях…
— Вече го направих — каза мисис Браун, — още преди да влезете. Андроидите ще се върнат по местата си.
Всички гледаха към трудно говорещата жена и забелязаха капитан Немо едва когато, говорейки тихо, влезе през вратата.
— Ка… кук… Опасност… опасност… нападение… ще натисна детонатора… ще натисна…
Светкавично бързо жената се хвърли към компютъра, ала напразно натискаше копчетата, Немо не й обръщаше внимание. Спря срещу войниците и с хитра усмивка ги огледа.
— Ка… кук… Опасност… опасност… да се натисне копчето!
От компютъра жената се втурна към капитана.
— Не! Кингсли, недейте! Забранявам да задействаш детонатора… Забранявам!
Андроидът учудено вдигна вежди.
— Опасност! Опасност! Тревога! Трябва?… Трябва да натисна копчето!
— Забранявам!
Отчаяно се вкопчи в ръката на капитана, ала той я повали на земята с едно леко движение.
— Внимавайте — каза един командос и се прицели с автомата си. — Ще му смъкна главата с един откос!
— Не стреляйте! — изпищя жената. — Центърът не е в главата му… ако натисне детонатора… мистър Кули ще гръмне!
Оръжията на командосите залаяха. От две страни обстрелваха капитана. Жената се отдръпна към стената и с невярващ поглед гледаше как откъснатата ръка на Немо с все по-дива ярост натиска едно мъничко устройство.
— Как е… възможно?
— Всичко ще ви обясним — каза инспектор Уолтър Кули и прегърна през рамо своя брат близнак. — Цялата работа е там, че в трудното положение ми дойде една идея.
На борда на крайцера „Ураган“. 22 юни
Адмирал Боуи се обърна към лежащата на леглото жена.
— Искате ли адвокат? Имате право…
Мисис Браун отпусна ръка върху ръката на адмирала.
— Аз имам само една-единствена възможност, господин адмирал, да умра. Скоро и това ще стане. Включете магнетофона… Искам да разкажа всичко.
Уолтър Кули прегърна Джуди. Момичето потръпна и плашливо се сви. Представа нямаше кой точно я прегръща.
Лейтенант Харисон включи магнетофона. Болната жена изпи чаша вода и започна да говори:
— Преди десет години попаднах в предприятието. Казвам се Нора Браун, нося името на мъжа си Рудолф Браун, атомен физик. Всъщност той умря преди пет години — забелязвайки учудените погледи на слушателите, се усмихна. — Голяма беше разликата във възрастта ни, почти четирийсет години. По професия съм атомен физик, завърших в Стенфорд, но имам много добри познания и по роботика. Изглежда, не толкова задълбочени — добави отново с изискана усмивка. — В университета бях първенец в курса и когато Обединеното изследователско акционерно дружество ме покани, честно казано, не се учудих. Чувствах, че ми се полага една такава прекрасна длъжност. Заселих се в Блекстон и започнах работа. Тук се запознах с мъжа си, който вече две десетилетия бе обвързан с фирмата.
За работата си какво да кажа? Интересуваше ме както атомната физика, така и роботиката. По-късно, съгласувайки и двете, взех да се занимавам с въпроси, с които… навярно не трябваше. Темата ми беше изобретяването на биороботи, които да могат да се употребяват във всякакво извънредно положение.
— Имате предвид по време на нещастни случаи?
— Да, и тогава. Ала и в други случаи. Например при ремонти, отстраняване на повреди или други по-малки поправки. Ако животът на човека е изложен на минимална опасност. По време на работата ни се запознах с Джеймс Бреди, който по-късно… но да оставим това, няма никакъв смисъл. И той ще умре, ако още не е умрял. И така, Бреди имаше една теория, че трябва да разработим машини, които да са универсални. Като човека. Според него човекът е най-универсалното същество на света. От това, естествено, следва, че биоавтоматите трябва да наподобяват човек. Накратко: Бреди и още неколцина бяхме убедени, че сигурността на атомните централи ще бъде съвършена, ако в близост с тях няма човек, който да развали нещо в тях. Атомните катастрофи в последно време се дължат стопроцентово на човешката небрежност. Трябва да се конструира съвършена, универсална и с човешка форма машина — андроид, — да се замести с него човекът и атомната централа ще заработи при пълна безопасност.