За десет години успяхме да развием модела, който виждате тук. Тоест… с който имахте щастието или нещастието да се срещнете. Далеч не са съвършени, ала сме стигнали средата на пътя, водещ към съвършения андроид. Голям недостатък е, че са чувствителни, често трябва да се зареждат, ала не искам да ви досаждам с технически подробности. Има от тях в ковчезите, можете да ги проучите, освен това ще ви предоставя цялата документация… Пътят на тези след нас ще бъде по-лек.
Вдигна чашата си, пи и продължи:
— Навярно знаете, че атомната централа и институтът по автоматика принадлежат административно на едно и също управление. Преди пет години ме назначиха за директор.
Тогава за пръв път ме изкуши мисълта, че би трябвало да оставя изследванията по роботика, навярно подсъзнателно съм предусещала лошото, но за съжаление вече бе невъзможно. Бяхме вложили купища пари, без да информираме за това акционерите на общото събрание. Така попаднах под влиянието на Бреди, че… но не. Поемам отговорността си за всичко.
От момента, в който ме назначиха, нататък засилихме изследванията по роботика, макар че и атомната физика не сме изоставяли. Събрахме най-талантливите млади изследователи от всички краища на света. За да не надуши нещо конкуренцията — такива ги има в изобилие, — на новите си сътрудници не казахме дори къде ще работят. Чак когато пристигнаха, разбраха, че са в Съединените щати. Тогава вече и те самите на драго сърце се съгласиха да пазят тайна. Бяхме малко като военно предприятие, ала от разработката на роботите се надявахме на световен успех. Не ми се смейте за това, защото почти всеки от нас сънуваше Нобеловата награда. После всичко дойде като гръм от ясно небе. Свършиха ни парите.
Не отричам, че изпаднах в паника. Не можех да искам нови суми от акционерното дружество, защото не бях отчела още старите. Вярвах, че, като покажем новите роботи, доларите сами ще потекат към нас. Сега обаче изведнъж бяхме притиснати. А бяхме точно пред една много важна серия от опити. Трябва да знаете, че за тази серия от опити се налагаше да приложим мерки за супер сигурност — и то не за малко пари. А нямахме пукната пара. Имахме трудности даже с изплащането на заплатите. А роботите още не бяха в такова състояние, че да ги пуснем на пазара.
Бреди и още неколцина намислиха… да спестим парите.
Замисълът им бе последван от дела. Молехме се Богу и започнахме опитите. Една седмица всичко вървеше наред, после се случи ужасната трагедия. Колкото и да внимавахме, всичките ни сътрудници получиха такава силна доза облъчване, че няколко души веднага починаха, а останалите по-късно. Практически всички, с които работехме от години наред. Останахме петима живи, ала Карпентер по-късно се самоуби — едва успяхме да потулим работата. Трябваше да откраднем трупа от гробището, за да не открият по него следите на лъчевата болест. Без това си имахме разправии със зелените… После пък един биоробот хукна в амок из града… И от това се вижда, че още не са съвършени.
Гласът й се скърши, пи малко вода и продължи:
— Тогава вече Бреди пое ръководството; а на мен нещата ми се изплъзнаха от ръцете. Сега, като си мисля за изминалите години, виждам, и с това не искам да намаля отговорността си, как всъщност последната дума беше винаги на Бреди, макар че така гласеше нещата, сякаш аз съм ги решила.
Бреди също беше страхотно наплашен, както и Дийм, и Заблоцки. Ясно беше, че всичко ще се разкрие и ще ни изправят пред съда за масови убийства.
Освен ако — и това вече го каза Бреди, — освен ако не се опитаме да си спасим кожата. За една нощ забърка този план, който сега се пукна като сапунен мехур.
Военният санитар й хвана пулса. Мисис Браун се усмихна вяло.
— Навярно ще имам поне толкова сила, че да завърша. И така, Бреди и останалите, и аз, събрахме всичките си спестени пари. Наехме един излязъл от употреба танкер и се настанихме на него. Нямахме много време, но все пак имахме, защото нали бяхме изпратили служителите си в половингодишна „отпуска“.