Смятахме да заличим следите от злополуката с ремонта, естествено, така че те да не знаят какво почистват.
Не беше лесно, ала пренесохме на кораба всичко, което виждате тук: мъртвите заедно с ковчезите, андроидите, цялата апаратура, с която поддържаме живота им. Ако ми позволите няма да се впускам в безбройните трудности, с които се срещнах. Трябваше да се преборя сама с всичко тук. Останалите останаха у дома, за да укрият роботите, които бяха в полуготово състояние и зорко да бдят да не се разкрие нещо.
Планът на Бреди беше много прост, ала трудно осъществим. Не можеха загиналите просто да изчезнат, защото, ако се загубят следите на работниците в един експериментален завод, като нищо щеше да се разбере какво се е случило. Затова мислеше да замени с андроиди загиналите и тези, които бяха на смъртно легло… защото доведохме и тях на кораба. Положихме всички грижи, ала повярвайте, положението им беше безнадеждно. Аз поне знам…
За съжаление разполагахме само с пет-шест съвършено програмирани роботи. Другите бяха полуготова стока. Доста неща знаеха, но нямаха индивидуалност. А имахме невероятна нужда от тях; планът ни беше да съживим мъртвите.
Боуи поклати глава, но не продума.
— Смятахме, че… само мъртвите могат да ни издадат. Не знам, дали разбирате… не бих искала да говоря неясно. Знаехме, че не можем да укрием смъртта на толкова хора, тъй като имат близки, които ще ги потърсят. Бреди и останалите проучиха данните от отдел „Кадри“ и извадиха тези, за които можеше да се предположи, че никому няма да липсват. Ако имах настроение да се занимавам с проблемите на социалната психология, бих задала един въпрос: знаете ли колко самотни хора има? Защото повече от половината си нямаха никого. Най-много една леля или някакъв братовчед на някой далечен континент. Решихме да не се занимаваме с тях, защото една фалшивоа молба за напускане, би могла да замаже всичко.
Останалите обаче представляваха по-голям проблем. Тези, които бяха оставили многобройни семейства, особено жените. Логично беше след известно време да започнат да ги търсят. Затова мислехме тях да пресъздадем най-напред. И тук Бреди свърши тънката работа. Избра три отлично обучени и програмирани робота, които говореха десет-двайсет чужди езика…
— Бихте ли ни разяснили нещо, госпожо? — прекъсна я адмиралът. — Защо бяха толкова еднакви роботите ви? Защо винаги този рус тип?
— Е, да — усмихна се вяло Нора Браун — и това беше част от несъвършената ни техника. Русата боя за коса и въобще русата изкуствена пигментация беше най-трайна. Планирахме и друга комбинация от цветове — например капитан Немо беше кестеняв — но те не се оказаха така издръжливи както русия. Но ако позволите, ще продължа, защото нямам още много време… Според плана на Бреди трябваше да пресъздадем една част от мъртвите, най-опасната, която можеха да потърсят. Андроидите получиха задачата да отидат при близките им и под най-различни предлози да съберат от тях колкото може повече документация — преди всичко видеозаписи, — с помощта на която да създадем точно копие на мъртвия. Обърнахме им внимание да унищожават всяка следа, която може да наведе на мисълта, че жертвата се е наела на работа при нас, в Америка. Е, трябва да кажа, че те блестящо се справиха със задачата. Който иска да ги усъвършенства, е изправен пред истинска златна мина.
— Обучавали ли сте ги да убиват? — попита Боуи.
— Ами… какво да ви кажа? Бреди снабди всеки с едно безмилостно оръжие, суперкиселината, която също е наше откритие. Не, не се занимаваме с киселини, случайно попаднахме на нея като страничен продукт на производството на роботи. Както и когато разработвахме лепилата, попаднахме на няколко супербързо действащи опасни отрови. По-нататък беше лесна работа да научим андроида как да употребява отровата. Идея на Бреди бе и това, да вградим у всеки едно самоунищожаващо се устройство, една контролна система, за да може в случай на опасност, когато усети, че няма друг изход, да се самоунищожи. Програмирането обаче не сполучи. Не зная как, навярно някой ще може да отговори впоследствие, но бяха получили инстинкт за живот, колкото и странно да звучи думата, когато се отнася до една машина. Във всеки случай и през ум не им минаваше да се самоубиват. По друг начин се държа единствено онзи, който издъхващият вече Бреди бе изпратил в Сити Банк заради вашата обява. Нещастният Бреди! Не можеше да устои на магията на парите. А трябваше да усети, че обявата е клопка.
Ала продължавам. Събрахме куп информация и се заехме да създадем съвършените копия.
— Само за момент, госпожо — вдигна ръка Боуи и погледна към магнетофона. — Още нещо, в името на точността… Вие наистина ли си въобразявахте, че тези преобразени андроиди, които ще приемат личността на починалия, ще могат да заместят оригинала? Човека? Мислите ли, че майките, бащите или братята, нямаше да разберат, и то скоро, че тези, които им се представят за дъщери, сестри, ами… меко казано, не са те?