След което всичко тръгна според сценария: В първата ръка Коста загуби пет долара. Американецът с шарената риза тъжно завъртя глава, изсъска ядосано на жена си и с нескрита страст загледа масивния неколкостотин доларов златен пръстен на Коста.
Във втората ръка Коста си спечели обратно петте долара, а на третата състоянието му се качи на двайсет. Тогава Коста стана, благодари за играта и върна двайсетте доларчета на американеца.
Докато оня с шарената риза под напора на жена си кисело пъхна в ръката на Коста смачкана еднодоларова банкнота, Лопес с умерен глас, но с букет от отбрани изрази проклинаше. Споменаваше най-вече майката на Коста, която се е оставила да й набутат такъв непрокопсаник, дето напуска играта, когато печели.
Коста не обърна внимание на разгневения Лопес, само се хилеше, готов да си тръгне. Не пропусна да целуне ръка на Баба Яга, съпругата на оня с шарената риза, и й се захили така секси, че оная върлина с дрънчащите кокали лъсна срещу него протезите си в разтапяща усмивка.
Сега пък шарената риза не искаше да си тръгва. Настояваше да играят още, щом печелят. Очуканият и с безизразно лице Лопес изглеждаше лесна плячка. Американецът може да си е помислил даже, че е пиян.
На Лопес Еспиноза му бе достатъчен половин час, за да ошушка американеца, а после Коста го натика в едно такси заедно с ревящата и сипеща закани върлина. Таксиметровият шофьор си знаеше работата. Поне четири пъти ги прекара през целия град, докато спрат пред полицията.
Зазоряваше, когато съненият лейтенант от полицията приключи със съставянето на протокола. Прозина се широко, извини се и ги осведоми, че пак трябва да вземат такси, ако искат да сварят тръгващия в зори туристически кораб.
Когато американците се отдалечиха, сипейки проклятия, разтри със задоволство врата си.
И тази вечер припечели петдесет долара.
Когато таксито отведе американците, Лопес Еспиноза искаше да приключи, но Коста доведе още двама германци. На по-високия брадат немец картите от време на време му падаха от ръцете, по-дребният имаше бирено коремче и силно хълцаше, Лопес беше сигурен, че дори не вижда какво има в ръцете си.
Тъкмо прибираше последните им марки, когато един висок рус тип заговори насреща му. Лопес Еспиноза вдигна очи и с учудване забеляза, че Коста не е наблизо. Как по дяволите е попаднал тук без Коста?
Непознатият се усмихна с мека, елегантна и въпреки това неприятна усмивка.
— Може ли да се включа?
Еспиноза не отговори веднага. Няма по-отвратителна гледка от алчен картоиграч. Като остарее, тогава ще тича след дребните грошове.
Спечели и последните марки на германците, изчака, докато се отдалечат, клатушкайки се и с доволен кикот, и прехвърли между пръстите си тестето с карти. Сякаш случайно вдигна глава и се вгледа в лицето на чужденеца. Русият елегантен тип гледаше тестето с ангелска усмивка, сякаш броеше картите.
— Може ли да се включа?
Еспиноза тъкмо искаше да кимне, когато почувства, че зло предчувствие стяга сърцето му. Естествено, нито един мускул не трепна по лицето му, защото, ако умееше нещо друго освен картите, то това беше абсолютното владеене на нервите си. Не знаеше защо, но му се щеше чужденецът да се размисли и да изчезне в мъглата. Да се обърне и да се спусне по стълбите и никога повече да не се върне. Освен това, щом не го е повикал Коста, как е попаднал тук?
Ала все пак махна с ръка, че приема поканата. Огледа се крадешком и със свито гърло установи, че с изключение на неколцина, дебнещи трохите скитници, наоколо няма никой. Бяха се изпарили за секунди, сякаш присъствието на този рус бунак с господарски вид ги беше прогонило.
Лопес Еспиноза изтри чело, тръсна глава и изведнъж се окопити. Навярно яхнията от миди му тежеше в стомаха. Трябваше все пак да гаврътне чашка червено…
Русият елегантен тип седна срещу него на застланата скамейка и любопитно погледна към Лопес. Чакаше като че ли кога най-сетне ще започне представлението.
Лопес сведе глава. Мравки го полазиха по гърба от погледа на младежа. Иисусе Христе, да не би да правят проверка на местната полиция? Ако тоя е някакво ченге от Мадрид…
Тогава забеляза омазненото тесте карти на американеца. Протегна си ръката, за да ги смете от масата, когато русият господин сложи длан върху китката му, сякаш го беше ударил слаб ток. Докато разбере какво става, тестето се оказа в ръката на другия.
— Може и с тези.
Лопес Еспиноза сви рамене. На него му е все едно. Мина му през ума да не би русият да е съдружник на американеца и да има някаква измама в цялата работа, но бързо отпъди от себе си тази мисъл.