— Това обаче означава, че ни остават само четирима достатъчно високопоставени квинтарианци — намеси се Бетриз. — Царинът на Бражар, Бергон от Ибра и близнаците на висшия маршал Ийс от пограничния район на Дартака. Които са на дванайсет години.
— Не е невъзможно — разсъдливо отбеляза Изел, — само че марш ди Ийс няма причина да търси съюз с Теидез, по-късно, срещу рокнарийците. Няма общи граници с княжествата и земите му не страдат от безобразията им. Освен това дължи васална вярност на Дартака, която няма интерес от създаването на силен, единен съюз от ибрийски държави, който да сложи край на постоянната война по северните граници.
Казарил се зарадва да чуе собствения си анализ от устата на царевната — явно беше внимавала повече по време на уроците им, отколкото той си беше мислил. Усмихна се насърчително.
— Пък и — сърдито добави Изел — Ийс също няма излаз на море. — Ръката й се плъзна обезкуражено по картата в източна посока. — Братовчед ми, царинът на Бражар, е твърде стар, а и казват, че пие много, така че едва ли ще иска да тръгне на война. Внукът му пък е твърде малък.
— Бражар обаче има добри пристанища — каза Бетриз. После добави не толкова уверено, макар и с тона на човек, който сочи някакво предимство: — Предполагам, че няма да живее много дълго.
— Да, но от каква полза ще съм на Теидез като обикновена овдовяла царина? Не е като да нареждам на… на заварения си внук какво да прави с войските си! — Ръката на Изел се плъзна към срещуположното крайбрежие. — По-големият син на Лисицата от Ибра е женен, а по-малкият не е Наследник, пък и страната се гърчи в лапите на гражданска война.
— Вече не — внезапно рече Казарил. — Никой ли не ви каза новината, дошла вчера от Ибра? Наследникът е мъртъв. Разболял се тежко и починал в Южна Ибра — кашлящата треска. Никой не се съмнява, че младият царевич Бергон ще заеме мястото му. Той остана верен на баща си през всичките тези размирни години.
Изел обърна рязко глава и впи разширяващи се очи в него.
— Наистина? На колко казахме, че е Бергон? На петнайсет, нали?
— Трябва да кара шестнайсет вече, царевна.
— По-добре е от петдесет и седем! — Пръстите й пробягаха по крайбрежието на Ибра, по наниза от морски градове до голямото пристанище Загосур и се заковаха върху една игла с главичка от гравирана перла. — Какво знаете за царевич Бергон, Казарил? Хубав ли е? Видяхте ли го въобще, когато бяхте в Ибра?
— Лично — не. Но казват, че е красиво момче.
Изел сви нетърпеливо рамене.
— Царевичите винаги ги описват като красавци, стига да не са пълни изроди. Тогава казват, че имали „характер“.
— Доколкото знам, Бергон е атлетичен в границите на разумното, което ако не друго, гарантира приятна външност на здрав млад човек. Говори се, че бил обучен в морско дело. — Казарил видя как в очите й се събужда пламъче на младежки ентусиазъм и се почувства задължен да добави: — Но брат ви Орико вече седем години е в действителна, макар и необявена война с царина на Ибра. Лисицата не храни добри чувства към Шалион.
Изел допря длани до гърдите си.
— Нима има по-добър начин да се сложи край на една война от мирен договор, скрепен с брак между две царски фамилии?
— Канцлер ди Жиронал със сигурност ще се противопостави. Като оставим настрана факта, че ви иска в собственото си семейство, той не би искал Теидез да има по-силен съюзник от самия него, било сега, било в бъдеще.
— По тази логика той ще се противопостави на всяка добра партия, която предложа. — Изел отново се наведе над картата и изписа с ръката си дъга, обхващайки Шалион и Ибра — две трети от сушата между моретата. — Но ако успея да обединя Теидез и Бергон… — Дланта й легна плътно върху картата и бавно се плъзна по северния бряг през петте рокнарийски княжества. Карфиците се пръснаха пред устрема й. — Да — прошепна царевната. Очите й се присвиха, челюстта й се стегна. Когато отново вдигна очи към Казарил, в тях гореше огън. — Ще поставя въпроса пред брат си още сега, преди ди Жиронал да се е върнал. Ако успея да изтръгна съгласието му, и то публично, дори и ди Жиронал не би могъл да го разубеди, нали така?
— Най-напред го премислете внимателно, царевна. Обмислете го от всички страни. Един несъмнен недостатък например е отвратителният свекър. — Челото на Казарил се набръчка. — Макар че времето най-вероятно ще се погрижи за това. А не познавам друг, по-способен да надмогва емоциите си в полза на политиката от старата Лисица.
Изел обърна гръб на масата и закрачи из стаята. Тежките поли на роклята й изшумоляваха при всяка решителна крачка.