С мисълта дали не го чака още една ужасна езда, късно на следващата сутрин Казарил изкачи уморено стълбите към покоите на Изел. Тъкмо беше наместил схванатите си мускули на стола зад писалището си и беше отворил счетоводната книга, когато се появи царина Сара с две от придворните си дами. Профуча покрай Казарил като облак от бяла вълна. Той скочи изненадано на крака и се поклони дълбоко. Единственият признак, че царината е забелязала съществуването му, беше едно леко, разсеяно кимване.
Откъм вътрешните стаи долетя суетня от женски гласове. Както дамите на царината, така и Нан ди Врит бяха заточени в дневната, където да обменят някоя и друга клюка на тих глас. След около половин час царина Сара излезе и отново прекоси преддверието на Казарил със същата отнесена физиономия.
Бетриз се появи малко след нея.
— Царевната моли да се явите при нея в дневната й — каза тя на Казарил. Черните й вежди се бяха свъсили от тревога. Казарил веднага стана и я последва.
Изел седеше на един резбован стол, ръцете й стискаха страничните му облегалки, беше бледа като платно и дишаше тежко.
— Позор! Брат ми е истински позор за семейството, Казарил! — каза му тя, когато Казарил се поклони и придърпа едно ниско столче до коляното й.
— Милейди? — подкани я да продължи той, като сгъна предпазливо тялото си. Коремните спазми от снощи още не бяха преминали съвсем и го прорязваха като с нож при всяко по-рязко движение.
— Никакви годежи без моето съгласие, нали така, за това не ме е излъгал — само че било нужно и съгласието на ди Жиронал, моля ви се! Сара ми го каза току-що. След смъртта на брат му, но преди да замине от Кардегос, за да търси убиеца му, канцлерът се затворил с брат ми и го убедил да направи допълнение към завещанието си. Ако Орико умре, канцлерът ще стане регент на брат ми Теидез…
— Ако не се лъжа, за това се знае от доста време, царевна. Ще бъде създаден и регентски съвет, който да му помага. Провинкарите на Шалион не биха позволили толкова голяма власт да премине в ръцете на един от тях, без да има някакво средство за контрол.
— Да, да, това го знам, но…
— В допълнението няма текст за отмяна на съвета, нали? — попита разтревожено Казарил. — Виж, това би предизвикало сериозно брожение сред лордовете.
— Не, тази част е останала непроменена. Но в предишния вариант аз съм определена за повереница на баба ми и на вуйчо ми, провинкара на Баошия. Сега за настойник ми е определен ди Жиронал. За това няма контролен съвет! И още нещо, Казарил! Срокът на настойничеството му е докато се омъжа, а разрешението за женитбата ми е оставено изцяло в негови ръце! Ако поиска, може да ме държи мома, докато си умра от старост!
Казарил прикри безпокойството си и вдигна ръка да я успокои.
— Едва ли. Самият той ще умре от старост много преди вас. А много преди това дори, когато Теидез навърши пълнолетие и поеме цялата власт на поста си, може да ви освободи с царски декрет.
— В допълнението е записано, че Теидез ще стане пълнолетен на двайсет и петата си година, Казарил!
Преди десет години Казарил би споделил гнева й от този удължен срок. Сега му звучеше по-скоро като добра идея. Стига, разбира се, регент да не беше ди Жиронал.
— Тогава ще съм почти на двайсет и осем години!
Още дванайсет години, през които проклятието да й въздейства отвън и отвътре… не, това не беше добре, откъдето и да го погледнеш.
— Като едното нищо може да изгони и вас от домакинството ми!
„Имате и друга Настойница, която още не е решила да ме изгони“.
— Признавам, че имате основание за тревога, царевна, но недейте да изпадате в паника преждевременно. Докато Орико е жив, всичко това е без значение.
— Сара казва, че той не е добре.
— Не е в най-добрата си форма — предпазливо се съгласи Казарил. — Но в никакъв случай не е стар. Едва ли е на повече от четирийсет.
Ако се съдеше по изражението й, тази възраст й се струваше достатъчно напреднала.
— Той е по-… зле, отколкото изглежда. Така каза Сара.
Казарил се поколеба.
— Тя толкова ли е близка с него, че да знае? Бях останал с впечатлението, че са се отчуждили.
— Тях пък изобщо не ги разбирам. — Изел потри очи с кокалчетата на ръката си. — О, Казарил, излиза, че Дондо ми е казал истината! Мислех, че може просто да ме излъгал, за да ме сплаши. Сара така отчаяно искала дете, че се съгласила ди Жиронал да опита, когато Орико… вече не можел. Марту не бил чак толкова лош, така каза. Поне се държал кавалерски. Само че когато и той не успял да й направи дете, брат му го убедил да включи и него в начинанието. Дондо бил ужа̀сен, унижението й му доставяло удоволствие. Но, Казарил, Орико е знаел. Лично помогнал да убедят Сара. Не го разбирам, защото Орико със сигурност не мрази Теидез толкова много, че да постави копелето на ди Жиронал на негово място.