— Така е. — „И не е“. Един син на ди Жиронал и Сара не би бил в кръвна връзка с Фонса Що-годе Мъдрия. Орико сигурно бе сметнал, че такова дете би освободило царския престол на Шалион от смъртното проклятие на Златния генерал. Отчаяна мярка, но е имало вероятност да свърши работа.
— Царина Сара каза — добави Изел, като се помъчи да се усмихне, — че ако ди Жиронал открие убиеца на Дондо, тя ще плати за погребението му, ще отпусне пенсия на семейството му и ще се погрижи свещените от храма в Кардегос всеки ден да четат молитви за душата му.
— Това е добре да се знае — тихо рече Казарил. Макар че той нямаше семейство, на което да бъде отпусната пенсия. Преви се леко и се усмихна да скрие гримасата на болка. Така, значи дори Сара, която бе наприказвала потресаващи подробности от интимен характер пред девичите уши на Изел, не й беше казала за проклятието. А той вече беше сигурен, че и Сара знае за него. Орико, Сара, ди Жиронал, Умегат, навярно Иста, може би дори и провинкарата, и нито един от тях не се беше решил да съобщи на двете деца ужасната истина за тъмния облак, надвиснал над тях. Кой беше той да нарушава този таен заговор за мълчание?
„И на мен никой не ми каза. Благодарен ли съм им сега за тази загриженост?“ Кога, тогава, смятаха защитниците на Теидез и Изел да ги уведомят за сянката, която ги обвива? Може би Орико възнамеряваше да им го съобщи на смъртния си одър, както му го беше съобщил баща му Иас?
Имаше ли Казарил правото да въведе Изел в една тайна, която собственото й семейство беше предпочело да скрие от нея?
И беше ли готов да й обясни как е разбрал самият той за това?
Погледна към лейди Бетриз, която седеше на ръба на друго ниско столче и не сваляше тревожните си очи от своята разстроена господарка. Дори Бетриз, която много добре знаеше, че се е опитал да направи магия за смърт, не подозираше, че е успял.
— Не знам какво да правя — простена Изел. — Орико е безполезен.
Би ли могла Изел да избяга от проклятието, без въобще да се налага да научава за него? Той си пое дълбоко дъх, защото онова, което се канеше да каже, твърде много намирисваше на държавна измяна.
— Може да предприемете стъпки сама да уредите женитбата си.
Бетриз го изгледа опулено.
— Какво?! Тайно? — каза Изел. — Тайно от брат ми, царина?
— Тайно от канцлера му, във всеки случай.
— Това законно ли е?
Казарил издиша шумно.
— Една женитба, договорена и консумирана, не може току-така да бъде анулирана дори от царин. А ако ви подкрепи достатъчно голям брой шалионски благородници — а ди Жиронал вече е настроил срещу себе си достатъчно хора, — анулирането й би станало още по-трудно. — А ако успееха да я изведат от Шалион и да я поставят под защитата на, да речем, един толкова хитър свекър като Лисицата от Ибра, тя можеше да остави зад гърба си както проклятието, така и дворцовите интриги. Трудното беше как да се наредят нещата така, че Изел да не се превърне от безпомощна заложница в един двор в безпомощна заложница в друг. „Но поне ще е заложница без проклятие на раменете си, нали?“
— Аха! — Очите на Изел светнаха одобрително. — Казарил, наистина ли може да се направи?
— Съществуват трудности от практическо естество — призна той. — Но всяка от тях си има своето практическо разрешение. Най-важното е да намерите доверен човек, който да ви стане посланик. Трябва да е достатъчно умен, за да ви спечели възможно най-силната позиция в преговорите с Ибра, да е достатъчно гъвкав, така че да не обиди Шалион с действията си, да има куража да пресече инкогнито размирни граници, силата за трудното пътуване, верността — към вас и единствено към вас, както и вяра в каузата ви, която да не се пречупи. Една грешка в този подбор може да се окаже фатална. — Навярно в буквалния смисъл.
Тя притисна ръце и смръщи чело.
— Можете ли да ми намерите такъв човек?
— Ще посветя мислите си на това и ще се огледам.
— Направете го, лорд Казарил — прошепна тя. — Направете го.
Лейди Бетриз се обади, със странно безизразен тон:
— Едва ли е нужно да се оглеждате много надалеч.
— Не мога да бъда аз. — Преглътна и вместо да се обоснове с истинската причина, която гласеше: „Защото всеки момент мога да се строполя мъртъв в краката ви“, каза: — Не смея да ви оставя тук без защита.
— Всички ще помислим над това — твърдо рече Изел.
Тържествата по случай Деня на Бащата преминаха тихо. Студен дъжд се изля над Кардегос и мнозина в Зангре предпочетоха да пропуснат градската процесия, макар че Орико отиде, както повеляваше дългът му на царин, и в резултат настина жестоко. Възползва се от главоболието си, като се затвори в покоите си, без да приема никого. Обитателите на Зангре, все още в черно и лавандулово заради кончината на лорд Дондо, бяха необичайно тихи по време на празничната вечеря, придружена от религиозна музика, но без танци.