Леденият дъжд продължи през цялата седмица. През един прогизнал следобед, когато Казарил съчетаваше преподаването с практическото обучение, като обясняваше на Бетриз и Изел как се водят сметки, някой почука отсечено на вратата още преди плахият глас на пажа да обяви:
— Марш ди Палиар е дошъл да види милорд ди Казарил.
— Пали! — Казарил се извъртя на стола си и се изправи, като се подпря с ръка на масата. Нескрита радост засия по лицата и на двете му дами, прогонвайки скуката. — Не очаквах да дойдеш толкова скоро в Кардегос!
— Аз също. — Пали се поклони на жените и удостои Казарил с крива усмивка. Пусна една монета в шепата на пажа и му даде знак да се изпарява. Момчето се поклони доземи, което показваше искреното му одобрение относно щедростта на бакшиша, и хукна нанякъде.
Пали продължи:
— Взех само двама офицери и препуснахме здраво. Войската ми от Палиар ни следва със скорост, която няма да убие конете. — Огледа стаята и сви широките си рамене. — Да не дава богинята! Не мислех, че изричам пророчество, когато за последен път бях тук. Като си го помисля, и тръпки ме побиват, сякаш не ми стига този проклет дъжд, от който ми изстинаха кокалите. — Свали мокрия си вълнен плащ, под който се показаха синьо-белите дрехи на офицер от ордена на Дъщерята, и прокара ръка през капчиците, които грееха като стъклени мъниста по тъмната му коса. Ръкува се крепко с Казарил и добави: — Демоните на Копелето са ми свидетели, Каз, изглеждаш ужасно!
Уви, Казарил не можеше да отвърне на коментара му с подходящото „Много точно казано“. Вместо това замаза положението, като промърмори:
— От времето е. Кара ни да се чувстваме като парцали.
Пали отстъпи малко назад и го изгледа от главата до петите.
— Времето значи? Когато те видях за последен път, кожата ти не беше с цвета на мухлясало тесто, около очите ти нямаше черни кръгове като на одран скален плъх и… и изглеждаше в доста добра форма, а не блед, изпит и с подут корем. — Казарил изправи гръб, като си глътна възмутено корема, а Пали го посочи с пръст и добави: — Царевна, трябва да пратите секретаря си да го прегледа лечител.
Изел огледа Казарил с внезапно съмнение и ръката й литна към устните, сякаш го виждаше за пръв път от седмици. Което, предположи той, си беше вярно в известен смисъл. Вниманието й беше изцяло погълнато от собствените й проблеми, покрай бедите, връхлетели я една след друга. Бетриз погледна първо единия, после другия и прехапа устни.
— Не ми трябва лечител — твърдо рече Казарил, високо и бързо. „Или друг, който умее да задава въпроси“.
— Всички казват така, защото ги е страх от скалпела и слабителните. — Пали махна пренебрежително с ръка на възмутения му протест. — Последния от сержантите ми, дето му излязоха циреи от седлото, трябваше да го бода с меча по задника по целия път до стария знахар с пиявиците. Не го слушайте, царевна. Казарил — лицето му стана сериозно и той се поклони извинително на Изел, — може ли да поговорим насаме за минутка? Обещавам да не го задържам за дълго, царевна. Не мога да се мотая дълго тук.
Изел даде царственото си разрешение с подходяща тържественост. Казарил, комуто не убягна подтекстът в думите на Пали, заведе младия мъж в стаята си на долния етаж, вместо в кабинета в преддверието на женските покои. Коридорът беше празен, за щастие. Казарил затвори плътно вратата, така че никой човек да не ги подслуша. Слабоумните привидения можеха да пазят тайна.
После седна на стола, за да прикрие сковаността на движенията си. Пали приседна на ръба на леглото и стисна ръце между коленете си.
— Куриерът от ордена на Дъщерята трябва да е стигнал за рекордно време до Палиар въпреки разкаляните пътища — отбеляза Казарил, като броеше дните наум.
Тъмните вежди на Пали се вдигнаха.
— Вече знаеш за това? Аз пък си мислех, че конклавът се свиква тайно. Макар че скоро ще стане повече от очевидно, когато и другите лордове-посветени пристигнат в Кардегос.
Казарил сви рамене.
— Имам си източници.
— Не се и съмнявам. Аз пък си имам свои. — Пали размаха пръст. — Ти си единственият информатор в Зангре, комуто бих се доверил в момента. Какво, богове пет, става тук, в двора? Циркулират какви ли не зловещи и объркани слухове във връзка с внезапната кончина на покойния ни свещен водач. А колкото и приятна да е така обрисуваната картинка, някак не ми се вярва, че е бил отнесен от банда демони с пламтящи криле, призовани от молитвите на царевна Изел.