— Ъъъ… не точно. Просто се е задавил посред пиянски гуляй вечерта преди сватбата си.
— Задавил се е с отровния си лъжлив език, надявам се.
— Долу-горе да.
Пали изсумтя.
— Лордовете-посветени, които Дондо вбеси — не само онези, които не успя да купи от самото начало, а и онези, които впоследствие се засрамиха от продажността си, — приемат смъртта му като знак, че нещата се променят. Веднага щом се събере кворум, възнамеряваме да изпреварим канцлера и да предложим на Орико свой собствен кандидат за свещен водач на ордена. Или подборка от трима приемливи мъже, от които царинът да си избере.
— Това би се приело по-добре, предполагам. Цялата история се крепи на ръба между… — Казарил имаше предвид „между лоялността и измяната“, но не го каза на глас. — Освен това ди Жиронал има голямо влияние и в храма, не само в Зангре. Едва ли искате тези вътрешни боричкания да излязат от контрол.
— Дори ди Жиронал не би посмял да прати войници на Сина срещу войници на Дъщерята — уверено каза Пали.
— Хм.
— В същото време някои от лордовете-посветени — без имена засега — искат да стигнат и по-далеч. Примерно, да съберат и представят пред Орико доказателства за достатъчно от подкупите, заплахите и злоупотребите на двамата ди Жиронал, които да принудят царина да го освободи от канцлерския пост. Да го принудят да заеме някаква нееднозначна позиция.
Казарил потърка носа си и рече предупредително:
— Да принудиш Орико да заеме ясна позиция е като да се опиташ да построиш кула от яйчен крем. Не бих го препоръчал. А и няма да е лесно да го откъснете от ди Жиронал. Царинът разчита на него… по причини, по-дълбоки, отколкото мога да ти обясня. Доказателствата ви ще трябва да са абсолютно необорими.
— Да, и точно затова съм тук. — Пали се наведе напред, напрегнат като струна. — Би ли повторил, под клетва пред конклава на Дъщерята, историята, която ми разказа във Валенда, за това как братята Жиронал са те продали в робство на галерите?
Казарил се поколеба.
— Само думата си мога да представя като доказателство, Пали. А тя не стига, за да катурне ди Жиронал, уверявам те.
— Няма да е само това. Но може точно тя да се окаже монетата, която да натежи на везната, сламката, която да подпали огъня.
Сламката, която да изпъкне сред останалите сламки? Искаше ли той да се превърне в център на този заговор, публично при това? Устните на Казарил се свиха объркано.
— А и си си спечелил репутация тук — продължи да го убеждава Пали.
Казарил се размърда.
— Не най-добрата, това поне е сигурно…
— Глупости. Всички са чували за умния секретар на царевна Изел, човек, който следва собствената си съвест — и се грижи за нейната, — защитника на Готоргет, абсолютно неподкупен човек, за когото богатството е без значение…
— Нищо подобно — искрено го увери Казарил. — Просто се обличам зле. Нямам нищо против богатството, напротив.
— И който се ползва с пълното доверие на царевната. И не ми се прави на алчен царедворец — лично съм те виждал да отказваш три щедри подкупа, които рокнарийците ти предложиха, за да предадеш Готоргет. Последния го отказа, докато умирахме от глад, и мога да представя живи свидетели, които да го потвърдят.
— Е, разбира се, че не приех…
— Думата ти ще се чуе в съвета, Каз!
Казарил въздъхна.
— Аз… ще си помисля. Имам си по-неотложни задължения. Бих говорил на закрита сесия само ако сметнеш, че от показанията ми наистина ще има някаква полза. Вътрешната политика на храма не е моя работа. — Остра болка в корема го накара да съжали за избора на думи. „Боя се, че понастоящем съм затънал до уши във вътрешната политика на богинята“.
Пали се ухили доволно, сякаш Казарил му беше дал тържествено съгласието си, после стана, благодари на приятеля си и си тръгна.
16.
След два дни, докато Казарил седеше преспокойно на работната си маса и остреше пера, един паж влезе в преддверието и обяви:
— Дошъл е посветен Рожерас, по нареждане на царевна Изел, милорд.
Рожерас беше на четиридесетина години, с рижа коса, оредяла над челото, лунички и будни сини очи. Занятието му се познаваше по зелените одежди на посветен мирянин от кардегоската храмова болница на Майчиното милосърдие, които се развяваха енергично при всяка негова крачка, а постът му — по майсторския ширит, пришит на рамото. Казарил веднага разбра, че пациентът не е някоя от дамите му, иначе от ордена на Майката щяха да пратят жена. Напрегна се разтревожено, но въпреки това кимна любезно. Стана и се обърна да предаде съобщението във вътрешните стаи, но лейди Бетриз и царевната вече стояха на прага и се усмихваха без помен от изненада на посетителя.