— Благодаря ви, ваше преосвещенство — рече Казарил с учтивост, от която го побиха тръпки. — Ще прибавя това към теорията на Рожерас за демона, който се опитва да си отгледа ново тяло в тумора ми и да си изгризе път навън, в случай че някога отново попадна под угрозата да спя необезпокоявано цяла нощ. Макар да предполагам, че няма причина да не се случат и двете. Последователно.
Менденал се изкашля.
— Съжалявам, милорд. Реших, че е редно да знаете.
Казарил въздъхна.
— Да… сигурно сте прав. — Вдигна поглед, спомнил си снощната случка с ди Жоал. — Възможно ли е… да предположим, че Дамата отпусне хватката си съвсем леко. Възможно ли е душата на Дондо да въздейства пряко върху моята?
Менденал вдигна вежди.
— Аз не… Умегат би трябвало да знае. О, как ми се иска да дойде на себе си! Предполагам, че за духа на Дондо ще е по-лесно да си осигури тяло, вместо да си отгледа ново от един тумор. Логично погледнато, то ще е твърде малко. — Той раздалечи неуверено ръце, сякаш да премери нещо.
— Не и според Рожерас — сухо отбеляза Казарил.
Менденал потри чело.
— Ах, бедният Рожерас. Реши, че проявявам специален интерес към специалността му, когато го попитах за вас и, разбира се, аз не го извадих от заблуждението му. По едно време си помислих, че няма да спре да говори. Накрая се наложи да му обещая допълнително финансиране за отделението му, иначе щеше да ме завлече да му разгледам колекцията.
— И аз бих си платил, за да си спестя това — съгласи се Казарил. След малко попита, воден от чисто любопитство: — Ваше преосвещенство… защо не ме арестуваха за убийството на Дондо? Как го е уредил Умегат?
— Убийство ли? Не е имало убийство.
— Извинете, но човекът е мъртъв, и от моята ръка, чрез магия за смърт, което е углавно престъпление.
— О. Разбирам какво имате предвид. Сред обикновените хора се ширят какви ли не погрешни представи за магията за смърт, дори името е неправилно. Това е интересен теологически въпрос, между другото. Опитът да се направи магия за смърт се смята за предумишлен опит за убийство. Успешната магия за смърт изобщо не е магия за смърт, а чудо на справедливостта и като такова не може да бъде престъпление, защото не друг, а ръката на божеството е отнела живота на жертвата — на жертвите всъщност — така де, не е като царинът да може да прати стражите си да арестуват Копелето, нали?
— Мислите ли, че настоящият канцлер на Шалион би се съобразил с това различие?
— Ъъъ… не. Точно по тази причина Умегат ме посъветва храмът да подходи дискретно към това… към този твърде сложен въпрос. — Менденал се почеса по бузата, разтревожен от нещо друго. — Не че инициаторът на такова правосъдие е оцелявал досега след въздаването му… разликата беше по-ясна, докато всичко беше само на теория. Две чудеса. Никога не съм се замислял дори за две чудеса. Безпрецедентно. Пролетната дама сигурно много държи на вас.
— Като керванджия, който държи на мулето си — горчиво рече Казарил — и го шиба с пръчката по нанагорнището.
Архисвещеният, изглежда, се смути, затова пък устните на акушерката Клара се извиха нагоре в знак, че е оценила черния му хумор. Умегат би изсумтял, помисли си Казарил. Едва сега започваше да разбира защо рокнарийският светец толкова обичаше да си говори с него по работа. Само светците се шегуваха така с боговете, защото изборът беше или да се шегуваш, или да пищиш от ужас, а само те знаеха, че на боговете им е все едно.
— Да, но… — подхвана Менденал. — Умегат се съгласи с мен, че този акт на животоопазване е изключително рядък и със сигурност е извършен заради някаква изключително важна цел. Нямате ли… нямате ли някаква представа каква може да е тази цел?
— Архисвещен, и понятие си нямам, — Гласът на Казарил затрепери. — И… — замълча той насред изречението.
— Да? — насърчи го Менденал.
„Ако го изрека на глас, ще се разрева“. Облиза устни и преглътна. Когато най-накрая насили думите да излязат от устата му, те прозвучаха като дрезгав шепот:
— Много ме е страх.