След вечеря температурата на Теидез се качи още повече. Той престана да се противи и да мрънка недоволно и изпадна в нещо като апатия. Два часа преди полунощ, изглежда, най-после заспа. Чак тогава Изел и Бетриз напуснаха преддверието на покоите му и се качиха на горния етаж да си починат.
Малко преди полунощ, все още буден в обичайното очакване на Дондовите крясъци, Казарил стана от леглото и слезе на долния етаж да провери как е царевичът. Главният лечител влезе да събуди Теидез, за да му даде някакъв сироп за смъкване на температурата, прясно забъркан и донесен на бегом от един задъхан дякон, и откри, че не може да събуди момчето.
Казарил качи отново стълбите да съобщи на сънената Нан ди Врит.
— Е, не виждам с какво би могла да помогне Изел — рече придворната. — Тъкмо заспа, бедното дете. Дали да не я оставим да си почине?
Казарил се поколеба, после каза:
— Не.
Двете уморени и разтревожени млади жени се облякоха и слязоха в пренаселената дневна на Теидез. Пристигна и канцлер ди Жиронал, повикан от резиденцията си в града.
Намръщи се на Казарил и се поклони на Изел.
— Царевна. Не е редно да сте тук, в тези обърнали се на лазарет стаи. — Киселият поглед, който хвърли на Казарил, казваше мълчаливо, че същото важи и за него.
Изел присви очи, но отвърна с тих, горд глас:
— Никой няма повече основание от мен да е тук. Нито по-голям дълг. — След кратка пауза добави: — А и трябва да присъствам от името на майка ни.
Ди Жиронал си пое дъх, но изглежда, реши да премълчи. Вероятно щеше да спечели, ако отложеше този сблъсък за друго време и място, помисли си Казарил. А възможности щеше да има достатъчно.
Студените компреси не успяха да свалят температурата на Теидез, убожданията с игли не успяха да го събудят. Разтревожените му болногледачи изпаднаха в паника, когато царевичът се разтресе от кратък гърч. Дишането му стана по-накъсано и затруднено дори от това на Умегат, когато беше в безсъзнание. В коридора отвън квинтет от певци, по един глас от всеки орден, напяваше молитви. Гласовете им се сливаха и ехтяха в сърцераздирателно красив фон на ужасните събития вътре.
Мелодията затихна. В същия миг Казарил осъзна, че свистящото дишане откъм спалнята е спряло. Всички замлъкнаха пред лицето на тази тишина. Един от лечителите, които бдяха до леглото на царевича, излезе с пребледняло и обляно в сълзи лице и повика ди Жиронал и Изел за свидетели. За няколко кратки мига откъм спалнята на Теидез се чуваха гласове, първо високи, после тихи и тъжни до шепот.
Когато излязоха, и двамата бяха бели като платно. Ди Жиронал беше блед и потресен — дори до последно, осъзна Казарил, канцлерът се беше надявал Теидез да прескочи трапа и да се възстанови. Изел беше бледа и с лице като камък. Тъмната сянка се гърчеше гъста около нея.
Всички лица в преддверието се обърнаха към нея като стрелки на компас. Шалион си имаше нова Наследница.
20.
Очите на Изел, макар почервенели от умори и скръб, бяха сухи. Бетриз се спусна да я подкрепи и изтри сълзите от своите очи. Трудно беше да се каже коя от двете млади жени подкрепя другата.
Канцлер ди Жиронал се прокашля и каза:
— Ще отнеса тази скръбна вест на Орико. — И със закъснение добави: — Позволете ми да ви отменя в тази задача, царевна.
— Да… — Изел огледа стаята, сякаш беше сляпа. — Нека всички тези добри хора се върнат към делата си.
Веждите на ди Жиронал се смъкнаха, сякаш десетки мисли пробягваха пред очите му и той не знаеше коя да сграбчи по-напред. Погледна към Бетриз, после и към Казарил.
— Домакинството ви… домакинството ви трябва да се увеличи пропорционално на новия ви ранг. Ще имам грижата за това.
— Не мога да мисля за такива неща в момента. И утре няма да е късно. А сега, милорд канцлер, ще ви помоля да ме оставите насаме със скръбта ми.
— Разбира се, царевна. — Ди Жиронал се поклони и се обърна към вратата.
— О — добави Изел, — моля, не изпращайте куриер при майка ми, преди да съм й написала писмо, което да замине заедно с официалното съобщение.
Ди Жиронал спря на прага и отново се поклони в знак, че е разбрал. Придружена от Бетриз, Изел тръгна към вратата и когато мина покрай Казарил, му прошепна: