Старата дама стисна ръцете му, като го гледаше настойчиво.
— Казарил, вярно ли е?
— Теидез почина внезапно, от инфекция. Изел е добре — той си пое дъх — и е Наследница на Шалион.
— Бедното момче! Бедното момче! Каза ли вече на Иста?
— Да.
— О, богове. Тя как го прие?
„Добре“ едва ли би било точно. Казарил се спря на друго:
— Спокойно, ваша милост. Поне не изпадна в истерия, както се опасявах. Мисля, че ударите, които й е нанесъл животът, сякаш са я вцепенили. Не знам как ще е утре. Придворните й дами я сложиха да си легне.
Провинкарата въздъхна издълбоко и примигна да спре сълзите. Казарил коленичи до дисагите си.
— Изел ми даде едно писмо за вас. Има бележка и за вас, сер ди Ферей, от Бетриз. Не й остана време да напише повече. — Той им подаде запечатаните листове. — И двете ще тръгнат скоро за насам. Изел иска Теидез да бъде погребан във Валенда.
— О! — прошепна провинкарата и счупи печата, без да я е грижа за парченцата восък, които се посипаха по пода. — О, колко ми е домъчняло за нея. — Очите й запоглъщаха жадно изписаните редове. — Кратко — оплака се тя. Сивите й вежди се вдигнаха. — „Казарил ще ти обясни всичко“, така пише.
— Да, ваша милост. Имам много да ви разказвам, част от което — поверително.
Тя махна на придружителите си да излязат.
— Вървете, ще ви повикам, когато свършим. — Ди Ферей отвори писмото си преди да е стигнал до вратата.
Провинкарата седна сред шумоленето на полите си, като още стискаше листа в ръка, махна на Казарил към един стол и каза:
— Трябва да се погрижа за Иста, преди да е заспала.
— Ще се опитам да бъда кратък, ваша милост. Ето какво научих през този сезон в Кардегос. През какво преминах, за да го науча… — цената, пропукването на познатия му свят, Иста беше разбрала веднага, но той не беше толкова сигурен дали провинкарата ще го разбере, — сега е без значение. Но архисвещен Менденал в Кардегос може да потвърди достоверността на всяка моя дума, ако някога имате възможност да разговаряте с него. Кажете му, че аз ви изпращам, и той няма да ви откаже нищо.
Веждите й се вдигнаха.
— И как така си поставил един архисвещен на услугите си?
Казарил изсумтя тихо.
— Злоупотребявам с по-високото си положение.
Тя се поизправи и стисна устни.
— Казарил, не си прави глупави шеги с мен. Приказките ти са станали неясни като на Иста.
Да, Истиното самосъхранително чувство за… не за хумор, а за ирония, изглежда, наистина дразнеше околните. Иста. Кой защитаваше Иста?
— Ваша милост… дъщеря ви е сломена, волята й е пречупена. Копнее за освобождението на смъртта. Но не е луда. Боговете не са толкова милостиви.
Старата жена прегърби рамене, сякаш думите му бяха посипали сол върху отворена рана.
— Скръбта й е прекалена. Да не е първата овдовяла жена на света? Първата, която губи дете? Преживяла съм и двете, но не съм стенала и обикаляла като привидение из къщата с години. Изплаках си очите, да, но после се върнах към задълженията си. Ако умът й наистина е непокътнат, то значи егоизмът й не знае мяра.
Можеше ли той да й обясни различното у Иста, без да наруши тайната на изповедта й? Е, дори и частичната истина можеше да помогне. Той сведе глава към нейната.
— Всичко започва с голямата война на Фонса Що-годе Мъдрия със Златния генерал… — Без да навлиза в големи подробности, той й разказа за проклятието и как то е повлияло през годините на дома Шалион. При управлението на Иас страната бе връхлетяна от достатъчно други беди, така че не се наложи да се позовава на историята с ди Лютез. Безсилието на Орико, бавната развала на съветниците му, провалът на политиката му и влошеното му здраве доведоха разказа до днешни дни.
Провинкарата се намръщи.
— Значи целият този лош късмет е резултат от рокнарийска черна магия?
— Не… поне както аз го разбирам. По-скоро е разпиляване, израждане на някаква неизразима с думи божественост, изгубила отреденото й място.
Тя сви рамене.
— Което е кажи-речи същото. Ако действа като черна магия, значи е такава. Важният въпрос е как да й се противопоставим?
Казарил не беше сигурен, че е „кажи-речи същото“. Знаеше едно — че само правилното разбиране води до правилно действие. Иста и Иас се бяха опитали да разрешат проблема насилствено, сякаш проклятието беше магия, на която да се противопоставят с друга магия. Като наизустен ритуал.
Тя добави:
— Има ли това връзка с невероятната история за смъртта на Дондо ди Жиронал, че бил убит чрез магия за смърт?