— Можете ли да ходите, милорд? — със съмнение попита Фойкс.
В момента не знаеше дали ще може и да се изправи дори. Изгледа безпомощно Фойкс, който беше уморен, но жизнен и зачервен, а не побледнял след дългите дни на конски гръб. Младост. Ех.
— Утре ще мога. — Потърка лицето си. — Хората на ди Жиронал дават ли си сметка, че са тъмничари, а не охрана? Че са ги въвлекли в евентуална държавна измяна срещу законната Наследница?
Посветеният разпери ръце.
— В момента и двете страни си подхвърлят обвинения в държавна измяна. А слуховете, че царевната е пратила хора в Ибра да договорят брака й с новия Наследник, са плъзнали навсякъде. — Той кимна извинително на царевич Бергон.
Толкоз за секретността на мисията му. Замисли се за капаните, които евентуалното фракционерство в Шалион можеше да им заложи. Изел и Орико срещу ди Жиронал, добре. Изел срещу Орико и ди Жиронал… повече от опасно.
— Новината се приема различно — продължи посветеният. — Дамите гледат на Бергон с одобрение и навсякъде им се привижда романтична любов, защото са чували, че царевичът е храбър и е хубавец. По-трезвите глави се страхуват Изел да не продаде Шалион на Лисицата, защото е, ъъъ, млада и неопитна.
С други думи, глупава и лекомислена. Трезвите глави щяха силно да се изненадат. Казарил се усмихна сухо и измърмори:
— Не. — Осъзна, че говори на коленете си, защото незнайно как челото му се беше отпуснало на масата и там си беше останало като залепено.
След около минута гласът на Бергон пошушна тихо в ухото му:
— Каз? Буден ли си?
— Мм.
— Не бихте ли искали да се легнете, милорд? — попита посветеният след още една пауза.
— Мм.
Опита се да измънка някакъв протест, когато нечии силни ръце, или по-скоро силните ръце на двама души го хванаха под мишниците и го изправиха на крака. Ферда и Фойкс го мъкнеха нанякъде, проклети да са. Масата си беше достатъчно мека… дори не си спомняше как се е проснал в леглото.
Някой го разтърсваше за рамото.
Нечий отвратително бодър глас изрева в ухото му:
— Рано пиле рано пее!
Той потръпна и се вкопчи в завивките, опита се да седне в леглото, но после реши, че не си заслужава усилието. Отвори някак залепналите си клепачи и примигна от светлината на свещите. Принадлежността на гласа най-после стигна до съзнанието му.
— Пали! Жив си! — Трябваше да прозвучи като радостен вик. Постижение беше, че въобще се чу. — Кое време е? — Помъчи се отново да седне, но успя само да се надигне на лакът. Изглежда, го бяха настанили в оскъдно обзаведената спалня на някой от посветените, който набързо е бил подканен да я освободи.
— Около час преди съмване. Яздихме цяла нощ. Изел ме прати да те намеря. — Той вдигна по-високо свещника, който държеше. Бергон надничаше тревожно над рамото му, както и Фойкс. — Копелето ми е свидетел, Каз, приличаш на мъртвец.
— Това… вече са ми го казвали. — Отпусна се отново на леглото. Пали беше тук. Пали беше тук, значи всичко беше наред. Можеше да му стовари Бергон и всичките си други проблеми и да си лежи тук до безкрай. Да си умре на спокойствие, като освободи света на живите от проклетията на Дондо. — Отведи царевич Бергон и хората му при Изел. Мене ме оставете тук…
— Какво, и да те намерят патрулите на ди Жиронал? А аз да сложа край на бъдещето си като царедворец? Не. Изел иска да те заведа на сигурно място при нея в Тарион.
— В Тарион? Не е ли във Валенда? — Той примигна глуповато. — На сигурно място? — Този път успя да се изправи, при това на крака, и веднага припадна.
Черната мъгла се вдигна и пред очите му се изпречи Бергон, ококорен и едва удържащ отпуснатото му като дрипа тяло на самия ръб на леглото.
— Седни и наведи главата си между коленете — посъветва го Пали.
Казарил се наведе послушно, което не се отрази добре на болките в корема му. И да го беше посещавал Дондо снощи, не бе заварил никого у дома. Макар да имаше чувството, че призракът го е сритал няколко пъти в съня му. Отвътре навън. Бергон каза тихо:
— Не хапна нищо, когато пристигнахме снощи. Заспа на масата и го пренесохме в леглото.
— Ясно — каза Пали и даде знак на Фойкс, който кимна и се измъкна от стаята.
— Тарион? — измърмори Казарил откъм коленете си.
— Да. Изпързаля всичките две хиляди войници на ди Жиронал, направо им се измъкна изпод носа. Преди това обаче вуйчо й ди Баошия изтегли хората си и се прибра у дома. Глупаците го оставиха да си тръгне — решиха, че така ще имат един враг по-малко. И че ще могат да си правят, каквото им скимне! После Изел излиза да поязди пет дни поред, винаги с част от кавалерията на ди Жиронал за ескорт, и направо им взе здравето, докато не останаха с твърдото убеждение, че смята да избяга по време на езда. Така че когато един ден излезе да се поразходи пеша с лейди Бетриз и старата лейди ди Хюелтар, я оставиха без охрана. Аз ги чаках с два оседлани коня и с две жени, с които си размениха наметалата и които се върнаха в замъка със старата дама. И препуснахме с всички сили към клисурата… Старата провинкара имаше задачата да прикрие бягството й за колкото може повече време, като пусне слуха, че царевната се е разболяла и е на легло в покоите на майка си. Вече без съмнение са разкрили измамата, но бас държа, че бяхме пристигнали по живо по здраво при вуйчо й в Тарион, преди да узнаят за бягството й. Богове пет, ама и тези момичета как яздят само! Шейсет мили през пресечена местност от здрач до зори под пълна луна и само с една смяна на конете.