Сянката ги последва.
Казарил стисна силно очи, после пак ги отвори. Дъхът му секна.
Гъстият облак, който увиваше Изел, сега увиваше и Бергон.
Изел обърна глава да се усмихне на съпруга си, Бергон се усмихна на нея. Снощи изглеждаха развълнувани, уморени и поуплашени. Тази сутрин изглеждаха влюбени. С чернота, вряща около тях като пушека на горящ кораб.
Когато го наближиха, Изел изчурулика бодро:
— Добро утро, лорд Каз!
Бергон се ухили и каза:
— Няма ли да се присъедините към нас, сър? Всички имаме много, за което да благодарим тази сутрин, нали?
Устните на Казарил се разтеглиха в изродено подобие на усмивка.
— Аз… аз… малко по-късно. Забравих нещо в стаята си.
Надигна се и забърза покрай тях по стълбите. Обърна се да ги погледне отново от галерията, докато излизаха от двора. Провлачили тъмните си шлейфове.
Затръшна вратата на спалнята си и се опря задъхан, почти хлипащ на рамката й. „Богове. Богове. Какво направих?“
„Не съм освободил Изел. Вкарал съм Бергон в проклятието!“
26.
Потресен, Казарил остана в стаята си целия предобед. Следобед един паж почука на вратата с неприятната новина, че царевичът и царевната желаят да се яви при тях в покоите им. Казарил се замисли дали да не се направи на болен, макар че едва ли имаше нужда да се преструва. Не, защото Изел без съмнение щеше да му прати лечители, цяла глутница даже — спомни си за последния път, с Рожерас, и потръпна. С безкрайна неохота той опъна дрехите си, за да се приведе в приличен вид, и тръгна по галерията към царския апартамент.
Високите прозорци на дневната бяха отворени и хладната пролетна светлина обливаше щедро стаята. Изел и Бергон, все още с официалните си дрехи от банкета в резиденцията на марш ди Хюеста, го чакаха. Седяха от двете страни на ъгъла на една маса, върху която бяха приготвени хартия, пергамент и пера, а трети стол чакаше подканящо в другия й край. Главите им, едната кестенява, другата кехлибарена, бяха сбрани в тих разговор. Сянката все така се завихряше около тях, отровна като горещ катран. При звука от стъпките на Казарил двамата вдигнаха погледи и му се усмихнаха. Той навлажни устни и се поклони с вдървено лице.
Изел посочи листовете.
— Следващата ни най-неотложна задача е да напишем писмо до брат ми Орико, за да го запознаем с предприетите стъпки и да го уверим във верността си към него като към наш сюзерен. Мисля, че трябва да приложим и част от най-изгодните за Шалион клаузи от брачния ни договор, за да му помогнем да приеме по-лесно новината. Какво ще кажеш, Каз?
Казарил се изкашля и преглътна. Бергон свъси вежди.
— Каз, блед си като… хм. Наред ли е всичко? Седни, моля те!
Казарил успя да поклати леко глава. Отново се изкуши да се скрие зад някоя симулантска лъжа — или полуистина всъщност, защото се чувстваше достатъчно зле.
— Нищо не е наред — прошепна той. Падна на едно коляно пред царевича. — Направих огромна грешка. Съжалявам. Съжалявам.
Напрегнатото, уплашено лице на Изел се премрежи пред очите му.
— Лорд Каз…
— Женитбата ви… — преглътна отново и насили безчувствените си устни да продължат — не е вдигнала проклятието от Изел, както се надявах. Заразило е и Бергон.
— Какво?! — промълви царевичът.
Сълзи свиха гърлото на Казарил.
— И сега не знам какво да правя…
— Как разбра? — тревожно попита Изел.
— Виждам го. Виждам го как обвива и двама ви. Сега даже е по-тъмно и плътно. По-силно.
Устните на Бергон се отвориха объркано.
— Аз ли… ние ли сме направили нещо не както трябва? Объркали сме някак…
— Не, не! Но и Сара и Иста са се омъжили в дома Шалион и са се венчали не само за съпрузите си, но и за проклятието. Мислех, че понеже мъжете и жените са различни, проклятието по някакъв начин се предава по мъжка линия, на потомците на Фонса, заедно с името.
— Но аз също съм потомка на Фонса — бавно рече Изел. — А кръвната връзка е нещо по-силно от някакво си име. Когато двама души се оженят, това не означава, че единият изчезва и остава само другият. Жената се съединява със съпруга си, а не е погълната от него. О, нищо ли не можем да направим? Трябва да има нещо!
— Иста каза… — започна Казарил и млъкна. Никак не беше сигурен, че иска да каже на тези двама решителни млади хора какво е казала Иста. Току-виж Изел си наумила нещо…