— Произношението ви е ужасно — откровено й каза той. — Един дартакиец едва ли би ви разбрал въобще.
Главата й се вдигна високо и тя се облещи страховито насреща му.
— Моята гувернантка казваше, че говоря доста добре. Казваше, че имам много мелодично произношение.
— Да, говорите като южноибрийска селянка, която си хвали стоката. Те също говорят много мелодично. Но някое дартакийско лордче, а те всичките са люти като оси по отношение на ужасния си език, би ви се изсмяло в лицето. — На Казарил в лицето поне се бяха изсмели, някога. — Гувернантката ви ви е ласкаела, царевна.
Тя му се намръщи.
— Да разбирам ли, че вие не се смятате за ласкател, кастиларю?
Тонът и начинът й на изразяване бяха малко по-хапливи, отколкото беше очаквал. Ироничният му ответен поклон, както беше седнал на една ракла, придърпана към срещуположния край на масата, излезе по-плитък и не толкова извинителен, колкото беше възнамерявал, заради придърпването на срастванията по гърба му.
— Вярвам, че не съм пълен грубиянин. Но ако предпочитате някой, който да ви казва удобни лъжи и така да убие всяка надежда да подобрите знанията си, сигурен съм, че лесно ще намерите такъв. Не всички затвори имат железни решетки. Някои са направени от пухени легла. Царевна.
Ноздрите й се издуха, а устните се стиснаха в тънка черта. На Казарил със закъснение му хрумна, че това може и да не беше верният подход. Тя беше крехко младо създание, кажи-речи още момиченце… може би трябваше да смекчи малко подхода си… а ако Изел се оплачеше от него на провинкарата, току-виж изгубил…
Царевната отгърна на следващата страница.
— Предлагам — рече тя с леден глас — да продължим.
Богове пет, бе виждал съвсем същия израз на смутена ярост в очите на младите мъже, които ставаха на крака, изплюваха пръстта от устата си и продължаваха напред, за да се превърнат накрая в най-добрите му лейтенанти. Току-виж всичко това не се оказало чак толкова трудно. С огромно усилие той пречупи напиращата си широка усмивка в строго изражение и кимна величествено и авторитетно като истински преподавател:
— Продължете.
Един час се изниза неусетно покрай тези приятни, лесни занимания. Е, лесни за него. Когато забеляза, че царевната разтрива слепоочията си и че веждите й се бърчат по начин, който нямаше нищо общо с гримасите на обидено дете, той би отбой и й взе книгата.
Лейди Бетриз беше следила внимателно заниманията им, движейки безмълвно устни. Казарил я накара да повтори упражнението. След като го беше чула вече от Изел, тя се справи по-бързо, но, уви, и тя страдаше от същия южноибрийски акцент, вероятно усвоен от същата южноибрийска гувернантка. Изел слушаше внимателно, докато те си проправяха път през корекциите.
Вече си бяха заслужили обяда, чувстваше Казарил, но му оставаше още една неприятна задача, с която го беше натоварила провинкарата. Облегна се назад, когато момичетата се размърдаха и понечиха да станат, и прочисти гърло.
— Изпълнението ви вчера в храма беше забележително, царевна.
Широката й уста се изви нагоре, а интригуващо тежките й клепачи примижаха доволно.
— Благодаря, кастиларю.
Без да престава да се усмихва, Казарил придоби изключително суров вид.
— Крайно тежка обида, срещу човек, който не е в състояние да се защити. Истински цирк. Поне зяпачите се забавляваха искрено, ако се съди по смеха им.
Устните й се свиха в смутена гримаса.
— Много неправди се вършат в Шалион, за които не мога да направя нищо. Поне този път можах.
— Ако е било за добро, то беше направено добре — съгласи се той с измамно добросърдечно кимване. — Кажете ми, царевна, какви стъпки предприехте, за да се убедите предварително във вината на този човек?
Брадичката й застина, преди да се е вирнала докрай.
— Сер ди Ферей… го каза за него. А аз знам, че кастеланът е честен човек.
— Сер ди Ферей каза, а аз точно си спомням думите му, че е чул да се говори, че съдията е приел подкуп от дуелиста. Информацията му не беше от първа ръка. Попитахте ли го, след вечерята, откъде я е получил?
— Не… ако бях казала на някой какво съм намислила, щяха да ми забранят.