Стомахът на Казарил се обърна, когато парчетата се подредиха по местата си и картинката се разкри пред вътрешния му поглед в цялостния си вид. Царевна Изел беше призована да се яви в двора, следователно малобройното й домакинство щеше да я придружи в Кардегос. Включително първата й придворна дама, лейди Бетриз.
И секретарят й.
7.
Керванът на царевича и царевната се приближаваше към Кардегос по южния път. Превалиха едно възвишение и цялата равнина се ширна в краката им, обиколена като в прегръдка от планинските масиви.
Ноздрите на Казарил се разшириха, когато пое с гърдите си острия вятър. Студеният дъжд от предната нощ беше очистил въздуха. Надвиснали плътни маси от сиви облаци се разнищваха постепенно на изток, повтаряйки като ехо релефа на вълнообразните сиво-сини била, гушнали хоризонта. Светлина откъм запад се сипваше през равнината като удар с меч. Възправила се на огромната си скала, която се надвесваше над ъгъла, сключен от две сбиращи се реки, издигнала снага над равнината и планинските проходи и сбираща очите на всички наблюдатели, крепостта Зангре улавяше светлината и лъщеше като разтопено злато на фона на тъмните, отстъпващи облаци. Каменните й охрени кули се кипреха с шапки от покривни плочи с цвета на препускащите облаци, като железни шлемове върху главите на храбри войници в боен ред. Предпочитана резиденция на поколения царини на Шалион, погледната оттук Зангре приличаше повече на крепост, отколкото на дворец, също толкова пригодна за война, колкото и всеки рицар, заклет в свещените ордени на боговете.
Царевич Теидез пришпори черния си кон напред, изравни го с кафеникавия на Казарил и впи нетърпелив поглед в заветната им цел. Лицето му бе огряно от някаква богобоязлива алчност. Гладът за по-разкрепостения живот, който обещаваше престолният град, далеч от любящите ограничения на майки и баби, предположи Казарил. Но Теидез трябваше да е много по-глупав, отколкото изглеждаше, за да не се запита в този точно момент дали блестящото каменно творение на човешкия гений пред очите им няма един ден да стане негово. И защо, наистина, биха привикали момчето в двора, ако Орико, загубил накрая надежда да се сдобие със свои собствени наследници, не беше решил да подготви природения си брат за трона?
Изел дръпна юздите на петнистата си сива кобила и впи поглед в крепостта почти толкова нетърпеливо, колкото и Теидез.
— Странно. Помня я някак по-голяма.
— Почакайте да се приближим — сухо я посъветва Казарил.
Сер ди Санда, в челните редици, даде знак да продължат и целият керван от ездачи и товарни мулета потегли надолу по разкаляния път — двамата младежи от царска кръв, секретарите им, лейди Бетриз, слуги, конярчета, въоръжен ескорт в черно-зелените ливреи на Баошия, резервни коне, Снежко — на който в този момент по̀ би му прилягало името Калчо, — както и невероятното количество багаж, който мъкнеха със себе си. Казарил, като ветеран, преживял не едно изнервящо пътуване с благородни дами, наблюдаваше напредването на кервана и не можеше да се начуди на добрия му ред — истинско чудо на природата. Пътят от Валенда дотук им беше отнел само пет дни, четири и половина всъщност. Царевна Изел, с експертната подкрепа на Бетриз, бе водила малкото си домакинство умело и без излишни приказки. Нито едно от неизбежните забавяния по пътя не можеше да се вмени във вина на женските й капризи.
Всъщност, както Изел, така и Теидез бяха изстискали максималната възможна скорост от антуража си още от момента, в който бяха напуснали на бърз ход Валенда и бяха препуснали напред, за да избягат от сърцераздирателните писъци на Иста, които се чуваха дори отвъд крепостните стени. Изел затискаше ушите си с ръце и насочваше коня само с колене, докато не се отдалечи достатъчно от изблиците на майчината си скръб.
Новината, че отделят децата й от нея, бе хвърлила овдовялата царина ако не в пристъп на истинска лудост, то в дълбоко отчаяние и неутешима скръб. Беше плакала, молила се бе, беше спорила, а накрая потъна в мълчание, от което всички си отдъхнаха, макар и с чувство на вина. Ди Санда беше споделил с Казарил как Иста го притиснала в коридора и се опитала да го подкупи, умолявайки го да избяга с Теидез, без да уточнява къде или как. Според думите му тя пелтечела, стискала го отчаяно за ръцете и само дето не й била избила пяна на устата.
Беше притиснала и Казарил, в стаята му, докато той опаковаше дисагите вечерта преди да потеглят. Техният разговор протече доста по-различно, или, най-малкото, нямаше и следа от пелтечене.
Беше го гледала дълго, мълчаливо и изнервящо, преди неочаквано да попита: