— Каз, Каз!
Казарил избухна в смях.
— Крайно време беше, глупава птицо такава! Само дето сега няма да ти свърши работа — свърши ми се хлябът. — Размърда рамо, но птицата впи ноктите си още по-силно и отново изграчи „Каз, Каз!“ право в ухото му, при това толкова силно, че го заболя.
Бетриз се засмя; устните й бяха полуотворени от изумление.
— Кое е приятелчето ви, лорд Каз?
— Тази сутрин кацна на прозореца ми и се опитах да го науча на, хм, на някоя и друга дума. Мислех, че не съм успял…
— Каз, Каз! — настояваше на своето си птицата.
— Вземете пример, милейди, и го приложете относно дартакийския си! — завърши Казарил. — Хайде, сер ди Птицо, изчезвайте. Нямам хляб. Иди да си намериш някоя зашеметена риба под водопадите или вкусна вмирисана умряла овца, или нещо друго… къш! — Размърда отново рамо, но птицата се заинати. — Големи лакомници са тези птици, гарваните от замъка. Другите им събратя трябва сами да си търсят храната. Тези мързеливи същества очакват да им я пъхнеш в човките.
— Така е — каза Умегат с лукава усмивка. — Птиците на Зангре са истински царедворци сред гарваните.
Казарил не успя да преглътне съвсем напушилия го смях и отново огледа крадешком безукорния рокнариец… бивш рокнариец. Е, ако отдавна работеше тук, значи бе имал достатъчно време да опознае царедворците.
— Почитта, която ми оказваш, щеше да е по-ласкателна, ако ти беше по-достойна птица. Къш! — Избута гарвана от рамото си, но той само се премести върху главата му и заби нокти в темето му. — Ох!
— Казарил! — кресна пискливо птицата от новото си място.
— Явно наистина сте умел учител по езиците, милорд ди Казарил. — Умегат се усмихна по-широко. — Чувам те — увери той птицата. — Ако си наведете главата, милорд, ще се опитам да отстраня пътника ви.
Казарил го направи. Като мърмореше нещо на рокнарийски, Умегат убеди птицата да се премести върху неговата ръка, занесе я до вратата и я подметна във въздуха. Тя отлетя с плясък и крясъци, които, за облекчение на Казарил, бяха на нормалния птичи език.
Групичката им продължи към птичарника, където Изел се оказа толкова популярна сред шарените птички, колкото Казарил беше за проскубания гарван. Те подскачаха по ръкава й и Умегат й показа как да ги примами да кълват зрънца между зъбите й.
После дойде ред на по-големите птици, които си стояха спокойно на дългите пръти. Бетриз най-много си хареса една яркозелена с жълти пера по гърдите и рубинена гушка. Птицата изтрака с голямата си жълта човка, завъртя глава наляво-надясно и изплези тънък черен език.
— Тази е отскоро при нас — обясни Умегат. — Според мен е имала труден живот, изпълнен със странствания. Достатъчно питомна е, но ни отне доста време и търпение да я успокоим.
— Може ли да говори? — попита Бетриз.
— Да — каза Умегат, — но само цинизми. На рокнарийски, за щастие. Предполагам, че някога е принадлежала на моряк. Марш ди Жиронал я донесе от север тази пролет като военна плячка.
Доклади и слухове за тази неуспешна кампания бяха стигнали и до Валенда. Казарил се зачуди дали и Умегат не е бил в един момент военна плячка — като самия него — и дали именно така не се е озовал в Шалион. Каза сухо:
— Хубава птица, но ми се струва лоша сделка за три града и контрола над един проход.
— Лорд ди Жиронал трябва да се е сдобил и с много други неща — каза Умегат. — На връщане в Кардегос обозът с плячката му се точи през портите цял час.
— И аз съм си имал работа с такива бавни мулета — промърмори Казарил, невпечатлен. — Шалион изгуби повече, отколкото спечели ди Жиронал от тази обречена авантюра.
Изел свъси вежди.
— Не победихме ли тогава?
— По чие определение? От десетилетия воюваме с рокнарийските княжества за този граничен район. Навремето това беше плодородна земя, сега се е превърнала в пустош. Опожарени овощни градини, маслинови горички и лозя, изоставени ферми, добитъкът — натирен да подивее или да умре от глад. Не войната, а мирът е предпоставка за добруването на една страна. Войната само прехвърля собствеността върху отломките от по-слабия на по-силния. И още по-лошо, купеното с кръв се продава срещу монети, а после пак бива откраднато. — Замисли се, после добави горчиво: — Вашият дядо, царин Фонса, откупи Готоргет с живота на синовете си. Марш ди Жиронал го продаде за триста хиляди рояла. Чудна трансформация е това, когато кръвта на един човек се превръща в парите на друг. Превръщането на олово в злато е нищо пред нея.
— Няма ли начин да се сложи край на войните по северната граница? — попита Бетриз, стресната от нетипичния плам в думите му.