— Пали! Сядай… — Казарил махна към едно високо столче.
Пали го придърпа пред писалището му и седна, като изпъшка уморено.
— Само за минутка, стари приятелю. Не можех да си тръгна, без да си вземем довиждане. Ди Ярин получи нареждане да напусне с войниците си Кардегос още днес преди обяд, под заплаха да го изхвърлят от свещения орден на Дъщерята. — Усмивката му беше напрегната като изопнато котвено въже.
— Защо? Какво се е случило? — Казарил остави перото и бутна настрани книгата с все по-сложните домакински сметки на Изел.
Пали прокара ръка по тъмната си коса и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на нещо.
— Не знам дали ще мога да говоря за това, без да се пръсна от яд. Едвам се удържах снощи да не извадя меча си и да го забия в мекия корем на онова самодоволно копеле. Каз, те отхвърлиха обвинителния иск на ди Ярин! Иззеха всичките му доказателства, освободиха свидетелите му — без да ги призоват, без да ги изслушат! — и пуснаха онова лъжливо и крадливо копеле ревизора от мазето…
— Кой го пусна?
— Нашият свещен водач, Дондо ди Жиронал, и неговите, неговите, неговите подлизурковци в съвета на Дъщерята, послушните му кучета — богинята да ме ослепи, ако съм виждал такава група страхливи помияри — срам за чистите й цветове! — Пали стисна юмрук върху коляното си, останал без дъх. — Всички знаехме, че в палатата на ордена в Кардегос от известно време цари хаос. Предполагам, че трябваше да отправим петиция към царина да освободи стария генерал още когато заболя твърде тежко, за да държи юздите, но на никой не му даде сърце да нанесе такъв удар на стареца — всички мислехме, че един нов, по-млад, по-енергичен мъж ще изправи неправдите и ще започне на чисто. Но това, това… това е по-лошо от немара. То си е чиста злоупотреба! Каз, те оправдаха равизора и изгониха ди Ярин — почти не погледнаха сметководните книги и документите, богинята ми е свидетел, че носехме два сандъка с документация, — кълна се, че решението беше взето преди да се свика съвещанието!
Казарил не беше чувал Пали да заеква така от яд от деня, когато новината за продажбата на Готоргет беше донесена на гладуващия, омаломощен гарнизон от куриера на царина, пропуснат през рокнарийските линии. Облегна се назад и подръпна брадата си.
— Подозирам — не, в сърцето си съм сигурен, — че лорд Дондо е взел подкуп за решението си. А може и той да е бил замесен в деянията на ревизора… и сега двата сандъка с доказателства ще отидат в огъня на олтара на Дамата… Каз, новият ни свещен генерал ще превърне ордена на Дъщерята в своя дойна крава. Вчера един дякон ми каза — спря ме на стълбите и трепереше, докато ми го шушнеше на ухо, — Дондо е пратил шест полка от рицарите на Дъщерята при Наследника на Ибра в Южна Ибра — като най-обикновени платени наемници. На тях не това им е работата, такива неща не подхождат на богинята — по-лошо е от кражбата на пари, това е кражба на кръв!
Прошумоляване и шумно поет дъх привлякоха погледите на двамата мъже към вътрешната врата. Лейди Бетриз стоеше на прага, подпряла ръка на рамката, а царевна Изел надничаше над рамото й. Очите й на двете бяха ококорени.
Пали отвори и затвори уста, преглътна, после скочи на крака и се поклони.
— Царевна. Лейди Бетриз. Със съжаление трябва да се сбогувам с вас. Тази сутрин потеглям обратно за Палиар.
— Ще съжаляваме да се лишим от компанията ви, марш — едва-едва промълви царевната.
Пали се обърна рязко към Казарил.
— Каз… — Кимна му извинително. — Съжалявам, че не ти повярвах за двамата Жиронал. Излиза, че не си бил луд. Бил си прав за всичко.
Казарил примигна сащисан.
— Мислех, че си ми повярвал…
— Старият ди Ярин се оказа прозорлив също като теб. От самото начало подозираше, че ще имаме проблеми. Питах го защо смята, че се нуждаем от толкова голяма войска, за да влезем в Кардегос. Той млъкна за момент. — „Не за да влезем, момче, а за да излезем“. Тогава не разбрах шегата му. Сега я разбирам. — Пали се изсмя горчиво.
— Ще се… няма ли да се връщате тук? — задъхано попита лейди Бетриз. Ръката й литна към устните й.
— Кълна се пред богинята — Пали докосна с ръка последователно челото си, устните, пъпа и слабините, а после я разпери върху сърцето си в петорния свещен жест, — че не ще се върна в Кардегос, освен за погребението на Дондо ди Жиронал. Сбогом, дами… — Тракна токовете си и се поклони. — Каз… — Грабна ръцете на Казарил през плота на писалището и се наведе да ги целуне. Казарил побърза да му върне жеста на уважение. — Сбогом. — Пали се обърна и излезе от стаята.