Мястото, което бе опразнил, сякаш се срина около отсъствието му, като че ли не един, а четирима мъже си бяха тръгнали. Бетриз и Изел бяха повлечени от образувалия се водовъртеж. Бетриз изтича на пръсти до външната врата и надникна навън, да го зърне за последно преди да е свърнал към стълбите.
Казарил взе перото си и заопипва нервно перушинестата му горна част.
— Колко от казаното чухте? — попита накрая.
Бетриз хвърли поглед към Изел и отвърна:
— Всичко, струва ми се. Той говореше високо. — Лицето й беше умислено.
Казарил затърси трескаво някакъв начин да успокои неволно подслушалите разговора девойки.
— Било е вътрешна работа на един свещен рицарски орден. Пали не трябваше да говори за това извън палатата на Дъщерята.
— Нали и той е лорд-посветен, член на същия съвет… няма ли също толкова право — задължение! — да говори свободно като всеки от тях? — попита Изел.
— Да, но… подведен от гнева си, той отправи сериозно обвинение срещу водача на собствения си орден, което няма… няма властта да докаже.
Изел го изгледа остро.
— Вие вярвате ли му?
— В какво вярвам аз не е важно.
— Но… ако е вярно… става въпрос за престъпление, за нещо по-лошо от престъпление. За непростимо безбожие, за предателство спрямо доверието не само на царина и на богинята от едната страна, а и спрямо всички, които са дали клетва за подчинение в тяхно име от другата.
„Съзира последствията и в двете посоки! Браво!“ Не, чакай малко, не.
— Не сме видели доказателствата. Възможно е съветът да ги е отхвърлил с право. Няма как да разберем.
— Ако не можем да се запознаем с доказателствата, не можем ли да съдим по човека, който ги е видял — марш ди Палиар?
— Не — твърдо рече Казарил. — Както закоравелият лъжец може от време на време да казва истината, така и честният човек може да се изкуши да излъже при извънредни обстоятелства.
Бетриз попита стресната:
— Смятате, че приятелят ви може да е излъгал?
— Понеже го познавам — не, разбира се, че не… но е възможно да греши.
— Всичко това е прекалено неясно — решително отсече Изел. — Ще се помоля на богинята за просветление.
Казарил си спомни последния път, когато беше направила същото, и побърза да каже:
— Не е нужно да дирите просветление толкова високо, царевна. Неволно станахте свидетел на поверителен разговор. Длъжна сте да не го повтаряте другаде. Словесно или чрез постъпка.
— Но ако е вярно, нещата са сериозни. Изключително сериозни, лорд Каз!
— Въпреки това симпатията и антипатията не са доказателство, също като слуховете.
Изел замислено смръщи чело.
— Вярно е, че не харесвам лорд Дондо. Мирише странно, а ръцете му винаги са горещи и потни.
Бетриз добави, изкривила отвратено лице:
— Да, и постоянно гледа да те докосне. Уф!
Перото в пръстите на Казарил се счупи и няколко капчици мастило опръскаха ръкава му. Той остави парчетата встрани.
— Така ли? — попита той, уж небрежно, или така поне се надяваше да е прозвучало. — И кога е било това?
— Ами, навсякъде — докато танцуваме, на масата, в коридорите. Така де, много от господата тук флиртуват, някои доста прилично, но лорд Дондо… се натрапва. В двора има достатъчно хубави дами на неговата възраст. Не знам защо не се опита да очарова тях.
Казарил едва не я попита дали и трийсет и пет й се струва толкова древна възраст като четирийсет, но прехапа навреме език и вместо това каза:
— Той се стреми да установи влиянието си над царевич Теидез, разбира се. И следователно се стреми да се хареса на сестра му, пряко или чрез приближените й.
Бетриз изпуфка облекчено.
— О, наистина ли смятате, че е това? Направо ми прилошаваше от мисълта, че може наистина да е влюбен в мен. Но ако само ме ласкае за собствена изгода, така вече може.
Казарил още се опитваше да проумее последното, когато Изел каза:
— Трябва да има много странна представа за характера ми, ако си мисли, че ще ми се хареса, като прелъсти някоя от приближените ми! А и не мисля, че се нуждае от помощ, за да влияе на Теидез, ако съдя по видяното досега. Тоест — ако влиянието му беше благотворно, не трябваше ли и резултатите да са добри? Би трябвало Теидез да заляга повече над учението, да води по-здравословен начин на живот, да разширява кръгозора си по някакъв начин.
Казарил отново си прехапа езика, този път преглъщайки наблюдението, че лорд Дондо определено успява да разшири кръгозора на Теидез… по определен начин.