— Какво става тук? — натъртено попита Казарил, разкъсван между страха и лошите предчувствия.
— О, страшен майтап стана! — извика Теидез. — Трябваше да видите физиономията на лорд Дондо!
Казарил току-що я беше видял и видяното не го беше изпълнило с веселие. Стомахът му се сви на топка.
— Какво сте направили?
Изел тръсна глава.
— След като нито моите намеци, нито директният отказ на лейди Бетриз успяха да откажат лорд Дондо от попълзновенията му, нито да го убедят, че са нежелани, решихме да му уредим тайната любовна среща, към която толкова упорито се стремеше. Теидез се нагърби със задачата да осигури актрисата за главната женска роля от свинарниците. И така, вместо девицата, която лорд Дондо самоуверено очакваше да завари, промъквайки се на пръсти към леглото на Бетриз в мрака, завари лейди Праска!
— О, но вие очерняте бедната свинка, царевна! — извика лорд ди Ринал. — Може и тя да е била девица, откъде знаете!
— Сигурна съм, че е била, иначе нямаше да пищи толкова — вметна със смях увисналата на ръката му дама.
— Жалко — отровно рече ди Санда, — че дамата не се хареса на лорд Дондо. Признавам, че съм изненадан. От това, което се говори за него, бих очаквал да легне с всичко. — Очите му се стрелнаха встрани да проверят ефекта от казаното върху ухиления Теидез.
— И то след като я поляхме с най-хубавия ми дартакийски парфюм — дълбоко въздъхна Бетриз. Веселието в очите й се подчертаваше от гневни искрици и нотки на силно удовлетворение.
— Трябваше да ми кажете — започна Казарил. Да му кажат какво? За тази шега? Беше повече от ясно, че са знаели как ще реагира, а именно, че изрично ще им забрани да приведат плана си в действие. Че Дондо продължава да се натрапва? Докъде точно беше стигнал с натрапването си всъщност? Ноктите му се забиха в дланта му. И какво би могъл да направи той, за да го спре, а? Да отиде при Орико или при царина Сара? „Безсмислено…“
Лорд ди Ринал каза:
— Има да се разправя из цял Кардегос. Най-готиният майтап на седмицата! На лорд Дондо не са му погаждали номер от години и ако питат мен, отдавна му беше дошъл редът. Направо ги чувам как грухтят зад гърба му. Месеци ще минат, преди да се забрави. Царевна, лейди Бетриз — той им се поклони дълбоко, — благодаря ви от дъното на сърцето си.
Двамата придворни и дамата си тръгнаха, навярно с намерение да разкажат за шегата на всичките си приятели, които още не бяха заспали.
Казарил, след като възпря първите няколко изречения, които му дойдоха наум, най-после изрече дрезгаво:
— Царевна, постъпили сте неразумно.
Изел му се намръщи, невпечатлена от тона му.
— Този човек носи одеждите на свещен генерал на ордена на Пролетната дама, а в същото време му се е прищяло да отнема девствеността на млади жени, която е свещена за богинята, точно както ограбва… е, както казахте, нямаме доказателство за другите неща, които граби. Но за това имахме достатъчно доказателства, богинята ми е свидетел! Ако не друго, ще се научи да не краде от моето домакинство! Зангре минава за царски двор, а не за селска плевня, нали така!
— Успокойте се, Казарил — посъветва го ди Санда. — В края на краищата Дондо не може да отмъсти на царевича и царевната за настъпената си суета. — Хвърли поглед наоколо. Тиедез беше отишъл в другия край на коридора да събере стъпканите панделки, които бяха паднали от прасето по време на опита му за бягство. Сниши глас и добави: — А и си струваше Теидез да види своя, ъъъ, герой в една не толкова ласкава светлина. Когато настроеният за любовна среща лорд Дондо изскочи от спалнята на Бетриз с връзките на панталона си в ръка, всичките ни свидетели се бяха наредили в коридора на пусия. Госпожица Праска се шмугна между краката му и едва не го събори. Изглеждаше като пълен глупак. Това е най-добрият урок, който успях да преподам на царевича за месеца, откакто сме тук. Може би сега ще успеем да си отвоюваме част от изгубеното в тази насока, как мислите?
— Моля се да сте прав — предпазливо рече Казарил. Не каза на глас наблюдението си, че царевичът и царевната са единствените, на които Дондо не би могъл да отмъсти.
През следващите дни обаче възмездие не ги застигна. Лорд Дондо приемаше закачките на ди Ринал и приятелите му с крива усмивка, но усмивка все пак. При всяко сядане на масата Казарил очакваше, най-малкото, пред царевната да сервират едно определено печено прасенце с панделки около врата, но блюдото така и не се появи. Бетриз, отначало заразена от нервността на Казарил, с времето се поуспокои. За разлика от Казарил. Въпреки горещия си нрав Дондо беше показал колко дълго може да чака удобната възможност, без да забрави нанесената му обида.