И да остави дамите си без опека цял месец, и то тук? Щеше ли въобще да оцелее след това пътуване? Или щяха да го съсекат и заровят в плитък гроб някъде в горите на два часа път от Кардегос, така че дворът сам да стигне до заключението за вероятната му вина, потвърдена от бягството му? Бетриз притисна с ръка побелелите си устни и впи яростен поглед в ди Жиронал. Значи поне един човек вярваше на думите, а не на гърба му. Той изпъна още малко рамене.
— Не — рече най-накрая. — Оклеветен съм. Честната ми дума стои срещу слухове с неизяснен произход. Освен ако не разполагате с нещо по-достоверно от клюките, разнасящи се из двора, аз отричам тази лъжа. Или… откъде всъщност сте чули тази история? Проследихте ли я до първоизточника й? Кой ме обвинява — вие ли, ди Марок? — И погледна смръщено царедвореца.
— Обяснете, ди Марок — подкани го ди Жиронал, като махна небрежно.
Ди Марок си пое дълбоко дъх.
— Чух го от един ибрийски търговец на коприна, докато купувах от стоката му за гардероба на царина — каза, че бил видял кастиларя на платформата за бичуване в Загосур и се изненадал го види тук. Каза, че престъплението било от най-отвратителните — че кастиларят насилил дъщерята на човек, който го бил прибрал в дома си, и точно затова си спомнял случая толкова добре.
Казарил почеса брадата си.
— Сигурен ли сте, че не ме е сбъркал с някой друг?
Ди Марок отвърна безизразно:
— Да, защото ви назова по име.
Казарил присви очи. Нямаше грешка — беше си чиста проба лъжа, купена и платена. Но чий език беше купен? На гардеробиера или на търговеца?
— Къде е сега този търговец? — намеси се ди Санда.
— Тръгна с мулетата си към Ибра, преди да са завалели снеговете.
Казарил рече с тих глас:
— И кога по-точно чухте тази история?
Ди Марок се поколеба, явно припомняйки си случилото се, защото пръстите му помръднаха един след друг край хълбока му, сякаш броеше наум.
— Потегли преди три седмици. Говорихме малко преди това.
„Сега вече знам кой лъже, да“. Устните на Казарил се извиха нагоре, но в усмивката му нямаше веселие. Че действително е имало търговец на коприна, който наистина е напуснал Кардегос на указаната дата, той не се съмняваше. Но ибриецът си беше заминал доста преди смарагдовия подкуп на Дондо, а Дондо не би си правил труда да измисля този непряк начин да се отърве от Казарил преди провала на опита му да го купи директно. За съжаление, Казарил не би могъл да изтъкне точно този низ от разсъждения в своя защита.
— Търговецът на коприна — добави ди Марок — не би имал причина да лъже.
„Но ти имаш. Чудя се каква ли е тя?“
— Знаели сте за това сериозно обвинение от три седмици, а едва сега го правите достояние на господаря си? Колко странно от ваша страна, ди Марок.
Гардеробиерът го изгледа злобно.
— Щом ибриецът си е заминал — недоволно изръмжа Орико, — няма начин да установим кой казва истината.
— В такъв случай лорд ди Казарил следва да бъде оправдан поради липса на доказателства — каза ди Санда упорито. — Вие може и да не го познавате, но провинкарата на Баошия, която му повери този пост, го познава. Служил е при покойния й съпруг шест или седем години.
— Когато е бил съвсем млад — изтъкна ди Жиронал. — Хората се променят. А най-много ги променят жестокостите на войната. Ако има и най-малкото съмнение в почтеността му, не бива да му се поверява един толкова важен и, смея да кажа — той погледна многозначително към Бетриз — изкусителен пост.
Бетриз отвори уста и пое разгневено дъх, но, навярно за щастие, тирадата й беше прекъсната в зародиш от Изел, която извика:
— О, глупости! Посред същите тези жестокости на войната вие лично сте му поверили ключовете от крепостта Готоргет, която беше ключова за целия северен фронт на Шалион. Очевидно по онова време сте му имали достатъчно доверие, маршале! И той не предаде доверието ви.
Челюстите на ди Жиронал се сковаха и той се усмихна едва-едва.
— Виж ти, колко войнствен трябва да е станал Шалион, щом и момите са тръгнали да ни дават съвети за военните ни стратегии.
— По-лоши от сегашните едва ли биха могли да дадат — изръмжа под сурдинка Орико. Само беглото косо потрепване на погледа издаде ди Жиронал, че го е чул.
Ди Санда се обади с недоумение:
— Да. И защо кастиларят не е бил откупен заедно с другите офицери след капитулацията на Готоргет, ди Жиронал?