— Вие всичките — Орико махна към Изел и нейната кохорта — се дръпнете встрани, за свидетели. Ти и ти, и ти също. — той махна към двамата гвардейци и пажа, после се изправи тежко на крака и заобиколи масата да подреди живата картина. Ди Жиронал остана на мястото си; премяташе едно перо в ръце и въсеше вежди.
Много по-рано, отколкото Казарил бе очаквал, Умегат се върна, стиснал под мишница един гарван с разлютен вид. Пажът подскачаше развълнувано около него.
— Този ли е гарванът, който видяхте най-първо? — попита Орико момчето.
— Да, милорд — задъхано отвърна пажът. — Е, цялото ято кръжеше над кулата на Фонса, така че май видяхме шест или седем едновременно. Затова Умегат застана в средата на двора с протегната ръка и затворени очи, съвсем неподвижен. Този се спусна надолу и кацна право на ръкава му!
Казарил се мъчеше да види дали мърморещата недоволно птица случайно не е с две пера по-малко на опашката.
— Добре — доволно рече Орико. — Така. Умегат, искам да застанеш точно в центъра на стаята и когато ти дам знак, да пуснеш свещената птица. Ще видим при кого от двамата ще отлети и така ще разберем! Чакай — най-напред всички трябва да отправят наум молитва към боговете за просветление.
Изел се приготви, притваряйки очи, но на Бетриз явно й хрумна нещо в последния момент.
— Но, господарю. Какво ще разберем? Гарванът при лъжеца ли ще отлети, или при честния човек? — И впери настойчив поглед в Умегат.
— Ооо! — проточи Орико. — Хм.
— А ако започне да кръжи и не кацне при никого? — вметна ди Жиронал с раздразнение в гласа.
„Тогава ще знаем, че и боговете са също толкова объркани, колкото сме и ние“, помисли си Казарил, но не го изрече на глас.
Умегат, който галеше птицата да я успокои, се поклони и предложи:
— Тъй като истината е свещена за боговете, нека гарванът отлети при честния човек, господарю. — Погледът му и за миг не се насочи към Казарил.
— О, точно така. Започваме тогава.
Умегат, малко прекалено драматично, както започваше да подозира Казарил, застана точно в средата между двамата обвиняеми, протегна напред ръката си с птицата и бавно започна да отдръпва другата си ръка, с която я придържаше. Застина за миг с израз на благочестиво спокойствие. Казарил се зачуди какво ли отбират боговете от какофонията разнопосочни молитви, които без съмнение се издигаха от стаята в този момент. После Умегат подхвърли птицата във въздуха и спусна ръце край тялото си. Гарванът изграчи и разпери криле, опашката му с две липсващи пера се разтвори.
Ди Марок разпери широко ръце с надежда и с вид, сякаш се чуди дали е позволено да грабне птицата от въздуха, докато прелита покрай него. Казарил понечи да извика „Каз, Каз“, просто за всеки случай, но изведнъж го завладя религиозно любопитство. Той вече знаеше истината — какво друго би могъл да разкрие този тест? Остана си неподвижен и с изправен гръб, полуотворил устни, и загледа удивено птицата, която подмина отворения прозорец и кацна право на рамото му.
— Браво — тихичко й каза той, когато усети ноктите да се впиват в туниката му. Гарванът се премести малко встрани. — Браво. — Птицата кривна черния си клюн и го изгледа с безизразните си, лъскави като мъниста очички.
Изел и Бетриз заскачаха с развълнувани викове, запрегръщаха се и едва не подплашиха гарвана. Ди Санда се усмихна мрачно. Ди Жиронал изскърца със зъби, а ди Марок изглеждаше направо ужасен.
Орико потри пълничките си ръце.
— Добре. Да смятаме въпроса за приключен. А сега, в името на боговете, искам си обяда.
Изел, Бетриз и ди Санда наобиколиха Казарил като почетна стража и го подбраха към вътрешния двор.
— Как разбрахте, че се нуждая от помощ? — попита ги Казарил. Вдигна скришом поглед — нито един гарван не кръжеше в момента над кулата.
— Един паж ми каза, че тази сутрин щели да те арестуват — обясни ди Санда, — и аз веднага отидох при царевната.
Казарил се зачуди дали и ди Санда, също като него, си има личен бюджет, от който да плаща на тайните си съгледвачи, вербувани да му донасят за всичко интересно, случващо се в Зангре. Както и защо собствената му система не беше сработила по-добре този път.
— Благодаря ви, че ми опазихте… — преглътна думата „гърба“ и бързо я замени с — репутацията. Досега да са ме отпратили от града, ако не се бяхте застъпили за мен.
— Не е нужно да ни благодарите — каза ди Санда. — Вярвам, че бихте направили същото за мен.
— Брат ми имаше нужда някой да го сръчка — малко горчиво отбеляза Изел. — Иначе се накланя под порива на вятъра, който духа от най-близо.