Казарил се разкъсваше между желанието да похвали верния й усет и това да потисне опасната й искреност. Погледна към ди Санда.
— Откога… имате ли представа откога циркулира тази клюка за мен из двора?
Ди Санда сви рамене.
— От четири или пет дни, струва ми се.
— Ние я чухме за пръв път днес! — възмутено рече Бетриз.
Ди Санда разпери извинително ръце.
— Историята ми се стори твърде долнопробна, за да я повторя пред девичите ви уши, милейди.
Изел се намуси. Ди Санда прие повторно изказаните благодарности на Казарил и си тръгна да нагледа Теидез.
Бетриз, която внезапно се бе умълчала, рече със задавен глас:
— Всичко това е по моя вина, нали? Дондо се е прицелил във вас, за да си отмъсти за историята с прасето. О, лорд Каз, съжалявам!
— Не, милейди — твърдо каза Казарил. — С Дондо имаме стари сметки за уреждане, които датират още отпреди… отпреди Готоргет. — Лицето й се проясни, за негово облекчение. Въпреки това той се възползва от възможността да добави благоразумно: — Признавам обаче, че номерът с прасето наля масло в огъня. Повече не бива да правите такива неща.
Бетриз въздъхна, но после лекичко се усмихна.
— Е, все пак той престана да ми се натиска. Поне за това имаше полза.
— Не мога да отрека, че свърши работа в този смисъл, но… Дондо е човек с голяма власт. Умолявам ви — и двете — да го заобикаляте издалеко.
Изел го стрелна с поглед и каза тихо:
— Ние сме под обсада тук, нали? Аз, Теидез и всичките ни хора.
— Смятам, че това е силно казано — въздъхна Казарил. — Просто стъпвайте по-внимателно отсега нататък, става ли?
Изпрати ги до стаите им в централната сграда, но самият той не се върна към прекъснатите си изчисления. Вместо това пак слезе по стълбите и се отправи към менажерията. Откри Умегат в птичарника, зает да убеждава малките птички да си вземат прашна баня в едно сандъче с пепел, като лек срещу бълхи. Рокнариецът, с престилка върху чистата си туника, вдигна глава и му се усмихна.
Казарил не му върна усмивката.
— Умегат — започна той направо, — трябва да знам. Ти ли избра гарвана, или той те избра?
— Има ли значение за вас, милорд?
— Да.
— Защо?
Казарил отвори уста и я затвори почти веднага. Най-накрая подхвана отново, почти умолително:
— Беше номер, нали? Изигра ги, като донесе гарвана, който храня на прозореца си. Не божественото провидение каза тежката си дума, нали?
Умегат вдигна вежди.
— Копелето е най-потайният от боговете, милорд. Само защото нещо е номер, още не значи, че не сте били докоснат от боговете. — И добави извинително: — Боя се, че така стоят нещата. — Изгука нещо на ярката птичка, явно приключила с прашната си баня, примами я на дланта си със зрънце, което извади от джоба на престилката си, и я пъхна в клетката й.
Казарил настояваше на своето:
— Това беше гарванът, който храня. Естествено, че ще долети при мен. Ти също го храниш, нали?
— Аз храня всички свещени гарвани от кулата на Фонса. Също като пажовете, дамите и хората, които идват да разгледат Зангре, както и дяконите и свещените от всички храмове в града. Цяло чудо е, че тези гарвани не са надебелели толкова, че да не могат да летят. — С едно-единствено премерено движение Умегат хвана ново птиче и го пъхна в сандъчето с пепелта.
Казарил отстъпи назад пред сивия облак и се намръщи.
— Ти си рокнариец. Не изповядваш ли квадрианската религия?
— Не, милорд — спокойно отвърна Умегат. — От късната си младост съм убеден квинтарианец.
— Когато дойде в Шалион ли промени вярата си?
— Не, когато бях още на Архипелага.
— Как… как стана така, че не те обесиха за еретизъм?
— Постарах се да отплавам за Бражар, преди да са ме хванали.
Усмивката на Умегат потръпна.
И наистина, човекът още беше с палците си, Казарил свъси вежди, оглеждайки правилните черти на коняря.
— Какъв беше баща ти?
— Тесногръд. Много благочестив, обаче по своя си, ограничен начин.
— Не това имах предвид.
— Знам, милорд. Но баща ми почина преди повече от двайсет години. Вече просто няма значение. Доволен съм от сегашното си положение.
Казарил се почеса по брадата, докато Умегат вадеше нова шарена птичка от кафеза.
— Откога се грижиш за тази менажерия?
— От самото начало. Близо шест години. Дойдох с леопарда и първите птици. Бяхме подарък.
— От кого?
— О, от архисвещения на Кардегос и от Ордена на Копелето. По случай рождения ден на царина. Оттогава насъбрахме и други чудесни животни.
Казарил се замисли.
— Това е много необичайна колекция.