Орико погледна през рамо и разпери ръце в недоумение.
— Сватбата се отменя. Дондо ди Жиронал е бил убит около полунощ — с магия за смърт.
Устата на Казарил провисна, но оттам не излезе нищо смислено, само едно слабо възклицание.
„Не разбирам“.
„Ако Дондо е убит, а аз съм още жив… значи магията ми не е успяла. Но пък Дондо е бил убит. Как?“
Как иначе, освен ако някой не беше изпреварил Казарил?
Със закъснение логиката му настигна тази на ди Жиронал.
„Бетриз?“
„Не, о, не!…“
Изтърколи се от леглото, падна тежко на пода, изправи се някак на крака и се повлече след тълпата разгневени и объркани царедворци.
Стигна до пренаселеното преддверие-кабинет тъкмо когато ди Жиронал крещеше:
— Ами доведете я тогава, така че да се уверя с очите си! — Гневните му думи бяха отправени към разрошената и уплашена Нан ди Врит, което обаче не й беше попречило да заприщи с тялото си вратата към вътрешните стаи, сякаш се готвеше да защитава подвижен мост. Казарил едва не припадна от облекчение, когато Бетриз се появи, гневно свъсила чело, зад рамото на Нан. Нан беше по нощница, но Бетриз, видимо изтощена, още беше облечена със зелената вълнена рокля от предната вечер. Тя беше ли спала? „Но е жива, жива е!“
— За какво са всичките тези дивашки крясъци, милорд? — студено се поинтересува Бетриз. — Поведението ви е непристойно, а моментът — крайно неподходящ.
Устните на ди Жиронал зяпнаха сред брадата му — явно не беше очаквал да я види. След миг зъбите му се затвориха с трясък.
— Къде е царевната тогава? Трябва да видя царевната.
— Заспа преди малко, за пръв път от дни. Няма да позволя да я събудите. Съвсем скоро ще й се наложи да замени сънищата с кошмари. — Ноздрите на Бетриз се издуха от неприкрита враждебност.
Ди Жиронал си пое дъх със съскане.
— Да я събудим? Въпросът е може ли да бъде събудена?
„Богове мили. Възможно ли е Изел да е…“ Но преди този нов повод за паника да го е стиснал за гърлото, се появи и самата Изел, разбута дамите си, бавно излезе в преддверието и застана лице в лице с ди Жиронал.
— Не спя. Какво желаете, милорд? — Очите й се плъзнаха към брат й Орико, който пристъпяше от крак на крак зад останалите, подминаха го с презрение и се върнаха върху лицето на канцлера. Погледът й излъчваше бдителност. Нямаше съмнение, че разбира чие влияние я тласка към този нежелан брак.
Ди Жиронал местеше поглед от едната към другата жена, после към третата, всичките неоспоримо живи пред него. Обърна се и се втренчи отново в Казарил, който примигваше, впил поглед в Изел. Около нея също имаше аура, точно като при Орико, но нейната не беше така хомогенна, приличаше по-скоро на мешавица от непрогледен мрак и светлосиньо сияние, като зората, която веднъж беше видял в нощното небе на далечния юг.
— Който и да е — просъска ди Жиронал. — Където и да е. Ще открия трупа на мерзкия страхливец, ако ще да обърна цял Шалион.
— И после какво? — попита Орико и потърка небръснатите си бузи. — Ще го обесиш? — Отвърна с ироничен поглед и вдигнати вежди на злобата, с която го изгледа ди Жиронал. Канцлерът се обърна рязко и напусна преддверието. Казарил се дръпна встрани да направи път на антуража му, като местеше скришом поглед от Орико към Изел и обратно, сравнявайки двете… халюцинации? Никой друг от присъстващите не пулсираше като тях двамата. „Може да съм се разболял. А може и да съм луд“.
— Казарил — с тревожно недоумение го повика Изел веднага щом мъжете се изнизаха в коридора. Нан побърза да затвори вратата след натрапниците. — Какво е станало?
— Нощес някой е убил Дондо ди Жиронал. С магия за смърт.
Устните й се разтвориха и тя плесна с ръце като дете, на което току-що са обещали да изпълнят най-съкровеното му желание.
— О! О! О, това е страхотна новина! О, слава на Дамата, о, слава на Копелето… такива дарове ще пратя на олтара му… о, Казарил, кой?…
При въпросителния поглед, който Бетриз отправи към него, Казарил изкриви лице.
— Не съм аз. Очевидно. — „Макар и не защото не опитах“.
— А вие… — започна Бетриз, после стисна устни. Смръщената му физиономия се позаглади одобрително при тази проява на такт от нейна страна, да не го попита пред двама свидетели дали не е планирал углавно престъпление. Едва ли имаше нужда Казарил да казва нещо — очите й блестяха напрегнато, сякаш прехвърляше догадки наум.
Изел крачеше напред-назад и едва не заподскача от облекчение.
— Мисля, че го почувствах — каза тя с дълбока почуда. — Във всеки случай почувствах нещо… в полунощ, около полунощ каза, нали? Бях се молила на Дамата за своята смърт… — Замълча и положи длан върху широкото си бяло чело. — Или да ми помогне така, както Тя пожелае. — Думите й се забавиха. — Казарил… аз ли… възможно ли е аз да съм го причинила? Богинята ли е отвърнала на молитвите ми?