Дого Танкарт
Проклятието на Шибалба
На всички онези, които ми позволиха да се поровя в мислите им.
Героите и събитията в този роман са плод на въображението на автора или са използвани в условен смисъл.
Наред с умишлено направените исторически, географски, времеви, религиозни и математически грешки, съществува вероятност и от такива, които авторът е допуснал несъзнателно.
Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма без съгласието на автора.
Проклятието на Шибалба
Една приказка за пораснали деца
Дали отрова или лек, дали враг или другар, алкохолът е коренът, от които избуява дързостта. Дяволът великодушно ни е дарил тайната формула, не за да се присмива на пиянството ни, а за да е сигурен, че няма да останат недовършени дела!
Имената на героите и всички морски термини можете да откриете в приложението на книгата.
Първа част
Рагнарок и тотемът на Неймара
Първа глава
Загубата на „Огнения Дракон“
Ветрилата уловиха вятъра и „Огнения дракон“ се понесе по лазурните води на Карибско море. Носът му яростно пореше вълните. Хълбоците му отпращаха сребърната пяна встрани, оставяйки след себе си дантелена пътека. Загърнало забодения в облаците флагщок пиратското знаме плющеше с размаха на орлови криле.
На борда кипеше глъчка. Ръждивият мирис на ром се стелеше като кървава омара над главите на полуголите моряци. Някои от тях доближаваха бордовата ограда размахвайки канчета в ръце и жадно се взираха в хоризонта, а солените морски езици блажено ближеха настръхналата им кожа. Други се събираха в групи и гласовете им политаха към небесата, за да възпеят благодатните рейдове срещу търговските кораби на испанския крал Карлос III. Имаше и такива, които не откъсваха поглед от преливащия трюм — чувалите със захар и какао се разпаряха по шевовете; обръчите на буретата едва удържаха буйния ром; балите с тютюн и памук опираха глави в тавана. Сандъците, преяли със слитъци злато и сребро, монети, произведения на изкуството, посуда от благородни метали и скъпоценни камъни пъшкаха от сладка болка.
А когато най-сетне нощта наметна своя покров над уморените плещи на морето, бездънната и тишина превзе и борда на „Огнения дракон“. Луната лениво се прозя и едва се дотътри в зенита си. Звездите се пробудиха една подир друга, за да изографисат небесния купол с тайнствените си образи.
Кормчията на вахта се пулеше в опит да улови поредната падаща звезда. Хилавият му поглед обаче всеки път се оплиташе в паяжината на вантите.
Малко след полунощ сънят го налази и той заби глава в руля. Галеонът се отскубна от деспотството на компаса и се отплесна към стърчащите от водата рифовете.
Трясъкът от свирепия удар разпори небето над „Огнения дракон“.
Дъските под тялото на дългокосия моряк, който изхвърча от копката си, зяпнаха като многозъба морска твар и се опитаха да го погълнат в дълбоката си паст. Той обаче успя да се хване за едно мятащо се въже и се издърпа. Затича се към капитанската каюта и нахълта заедно с вратата. Щом изтръгна капитана от коварната прегръдка на нощния блян, двамата се хвърлиха през прозореца малко преди галеонът да се разцепи на две и да поеме към дъното.
Плуваха напосоки, докато не се сблъскаха с откачилото се от галеона джоли. Отчаяният зов за помощ ги накара да загребат с ръце в посока на гласа. Заровиха изпод изпокъсаните ветрила и натрошени дъски и попаднаха на вкопчилия се в една от прекършените мачти кормчия. После дългокосият продължи да търси още оцелели, но в отговор не долиташе нито дума.
Очите на луната трескаво бродеха по безжизнените отломки. Корабната камбана, чийто глас доскоро проглушаваше ушите на екипажа, скимтеше в предсмъртни стонове, прикована за парче дърво. Уханието на ванилия, носещо се от пръснатите във водата съсухрени шушулки, губеше битката с водорасловия дъх на океана. Едно ведро с неохота гълташе вода, докато собствената му тежест не го завлече към дълбините.
Когато сериозността на ситуацията впи отровните си нокти в гърдите на тримата корабокрушенци, те се съсредоточиха върху оцеляването си. Успяха да докопат масивна дъбова лавица, приютила пет бъчонки в скута си. Натъкнаха се и на едно гребло. Придърпаха една фалина и торба с тютюн. Пред погледите им изплуваха и други ценни вещи, но безразсъдният вятър, изпуснат сякаш от устата на дявола, понесе лодката към градините на необятната водна шир.