Пег Кер
Проклятието
Стигнах до хотела в покрайнините на града малко подир залез. Скрита в сянката на неосветената врата, спрях нерешително и гледах как бършат конете в конюшнята за гости. Пътуването ми беше трудно, всеки залез означаваше преспиване във влажна копа сено или връз студена купчина окапали листа. Неистово ми се искаше да се изпъна в топла постеля, ако ще да е нар, покрит с папрат. Имах всичко на всичко четири медни пенита, но трябваше да ми стигнат. Ако е истина това, което ми разказаха по пътя, краят на моето пътешествие бе близо.
Прехапах нерешително устни. Натрапените ми вълшебства ме принуждаваха да избягвам хората, но можех да ги прикрия поне за още една нощ.
Нахлулият през наметалото рязък порив на леден вятър ме разтрепера и се реших. Пресякох двора и бутнах вратата. Тя със скърцане се хлопна зад гърба ми, сякаш ударена от ръката на вятъра. Огледах се. Бях в общата приемна на странноприемницата — дълга ниска зала с одимени от свещите греди. Отсреща гореше огън, около него — тъмни фигури, насядали край груби дървени маси. Пред всеки имаше голяма халба. Край мен притича мъж с поднос, пълен с мръсни чинии.
— Почакай секунда — каза през рамо и се шмугна в кухнята. След малко се върна, изтриваше мръсните си ръце в още по-мръсната престилка. — Добър вечер — рече достатъчно вежливо и се поклони. — С какво мога да ви услужа?
Посочих гърлото си и поклатих глава. Той ме изгледа озадачено.
— Не можете да говорите? Да не сте болна, леди?
Пак поклатих глава и я положих върху двете си длани.
— Искате да преспите? Колко вечери?
Вдигнах палеца.
— Имате ли кон? Не? Добре… Имам отделна стая на втория етаж. Малка, но топла. Три пенита, включително вечерята. Да ви я покажа ли?
Извърна се да ми я покаже, но го докоснах за ръкава. Изгледа ме въпросително. Отправих се към камината, извадих овъглена съчка и изчертах рунически знак. Присви очи.
— Това е… нали… знакът на Недра. Онази, която наричат Повелителката на горите. — Огледа ме. — И какво?
Разтворих ръце и въпросително повдигнах рамене.
— Какво искате да разберете от нея?
Съвсем отчаяна, вдигнах длан към веждите си, сякаш прикривайки очи, и огледах залата.
— Искате да разберете къде е тя? — Намръщи се и изтри знака с подметката на ботуша си. — Чувал съм, че живее в пещера наблизо. Трябва да се върви по пътеката, която след няколко хълма се отклонява в югозапад точно там, където има три големи червени скали. По нея никой не ходи, защото Недра е фея. И ако сте разумна, стойте по-далеч.
Пак повдигнах рамене, а той ме изгледа със съжаление, сякаш се разкая за обясненията си. Като видях изненадата му, неволно погледнах към скъсаното си наметало и покрития с прах брич. Отдавна не съм обличала рокля, защото да се върви с рокля през гората е глупаво. На пояса ми висеше малък кинжал, подходящ комай само за рязане на хляб и сирене. Имах вид на лесна плячка за крадци и насилници.
— Стаята струва шест пени — рече студено, явно смутен след споменаването на Повелителката.
Едва не започнах да протестирам, но се въздържах. Вместо това извадих от кожената торбичка на пояса си четири пенита и протегнах ръка да ги види.
— Шест, или си търсете друго място за нощуване.
Не исках да отстъпвам, но вече бях решила да прекарам нощта под покрив, затова с неохота измъкнах от торбичката на рамото ми малкото вързопче, което ми бе дала сестра ми Розалинда. Извадих един диамант и го положих върху дланта му. Надявах се Розалинда да ме разбере.
— Господи! — възкликна той и поднесе ръка към огъня, за да го разгледа. Двамината от съседната маса вдигнаха глави. Бързо стиснах шепата му и посочих към стълбището.
— Да, да, разбира се — възбудено промърмори онзи. — Оттук, моля. — Взе една свещ от масата и дишайки тежко, пое по стръмното извито стълбище. Докато не се скрихме, ни съпровождаха няколко чифта жадни очи.
Стаята беше точно срещу стълбището. Чиста и удобна. Изпод отметнатото одеяло се виждаха бели чаршафи. Сложих торбичката си на масата и разкопчах наметалото. Диамантът съвсем промени собственика.
— Ще слезете ли да вечеряте? — угоднически попита той.
Поклатих глава и посочих към масата.
— Както искате. Ще изпратя момчето да запали камината и да ви поднесе вечерята и бирата.
Скоро дойде момче с поднос и запали камината. Когато си отиде, преместих масичката по-близо до огъня и започнах да се храня. От долу се чуваха песни и задружни смехове. Стоплена и нахранена, би трябвало да съм доволна, но веселбите ме караха да се чувствам самотна. Добрата компания и многословието около маса в крайпътен хан са простички неща, но за мен те винаги остават недостъпни.