Ченгето с бележника стоеше загледано, докато момичето се прибра. Тогава затвори бележника си, сложи го в джоба и се върна при Хоупли. Циганките привикваха децата си към каравана. Гащиризонът, чиито ръце бяха пълни с индиански стикове, отново се приближи към Хоупли и му каза нещо. Хоупли решително тръсна глава.
И това беше всичко.
Дойде и втора полицейска кола — аварийните й светлини бавно се въртяха. Гащиризонът я погледна, после обърна очи към парка със скъпите, доказано безопасни пособия за детски игри и навеса за оркестъра. Ленти от крепова хартия все още весело се развяваха от някои напъпили дървета — остатъци от предишната неделя, когато тук бе имало великденски празненства.
Гащиризонът се върна към собствената си кола, която стоеше най-отпред на колоната. Когато запали двигателя й, всички останали го последваха. Повечето бяха шумни и нерегулирани.
Халек дочу, че много бутала липсваха и видя кълбета сив пушек от ауспусите, фургонът на гащиризона потегли с пращене и пукане. Останалите тръгнаха в колона след него, без да обръщат внимание на местното движение, завиха покрай парка и се насочиха към центъра на града.
— Всички са запалили фаровете си! — възкликна Линда. — Че то е като погребение.
— Останали са две сладки — делово се намеси Хайди. — Вземи едната.
— Не искам. Преяла съм. Татко, тези хора…
— Никога няма да имаш осемдесет сантиметра обиколка на бюста, ако не ядеш — каза й Хайди.
— Реших, че не ми трябва осемдесетсантиметров бюст — отговори Линда с тона си на високопоставена дама, с който винаги изумяваше Халек. — В наши дни на мода са задниците.
— Линда Джоун Халек!
— Аз ще взема едната — обади се Халек.
Хайди го изгледа хладно — Аха… ти ли ще я вземеш? — и му я подхвърли. После запали едно от дългите си цигари. Накрая Били изяде и двете сладки. Хайди изпуши половин пакет цигари преди концертът на оркестъра да свърши и пренебрегна неумелите опити на Били да я развесели. Но тя оправи настроението си по пътя към къщи и циганите бяха забравени. Поне до вечерта.
Когато влезе в стаята на Линда да я целуне за лека нощ, тя го попита:
— Полицията изгонваше ли тия хора от града, татко?
Били си спомняше, че я бе погледнал внимателно, като се чувствуваше едновременно отегчен и абсурдно поласкан от въпроса й. Тя отиваше при Хайди, щом се интересуваше колко са калориите в парче немски шоколадов кейк, но за по-суровите истини идваше при Били и това някак не му се струваше справедливо.
Седна на леглото й, като си мислеше, че все още е много малка и че е от несъмнено добрите момичета. Можеше да бъде наранена. Чрез лъжа това би се избягнало. Но лъжите за неща като тези, които бяха станали през деня в парка на Феървю, често се връщаха, за да преследват родителите — Били много ясно си спомняше как баща му бе казал, че онанирането води до заекване. Баща му беше добър човек почти във всяко отношение, но Били никога не бе му простил тази лъжа. Все пак с Линда беше преминал през доста тежки изпитания — обсъждали бяха хомосексуалистите, устния секс, венерическите болести и възможността Бог изобщо да не съществува. Бе трябвало да дочака сам да има дете, за да разбере колко мъчителна може да бъде честността.
Изведнъж си помисли за Джинели. Какво би казал Джинели на дъщеря си, ако бе на негово място? Нежеланите не трябва да се допускат в града, сладурано. Защото всъщност до това се свеждаше всичко — просто нежеланите да не се допускат в града.
Но тук имаше повече истина, отколкото можеше да си позволи да й каже.
— Да, мисля, че това правеше. Те бяха цигани, сладка моя. Скитници.
— Мама каза, че са мошеници.
— Много от игрите им са измамнически, а и предсказанията им са също неверни. Когато пристигнат в град като Феървю, полицията ги подканва да си отидат. Обикновено се представят за много ядосани, но всъщност нямат нищо против.
Бам! В главата му се появи малко знаменце. Лъжа № 1.
— Закачат афиши или пръскат листовки, в които казват къде ще бъдат — обикновено се спазаряват с някой фермер или с някой земевладелец вън от града. След няколко дни си тръгват.
— Но защо изобщо идват? Какво правят?
— Ами… винаги има хора, които искат да им се предскаже бъдещето. Има и игри на случайността. Хазарт. Тъкмо те обикновено са мошенически.