Халек затвори очи.
С Хюстън се срещнаха отново след два дни — каза му, че се е погрижил кръвната му картина да се направи с предимство. Халек седна в подобната на бърлога стая (картини на платноходи по стените, дълбоки кожени столове, дебел сив килим), където Хюстън правеше прегледите си. Сърцето му биеше силно, а по слепоочията си усещаше капчици студена пот. Няма да плача пред човек, който разказва негърски вицове, каза си не за първи път яростно и мрачно той. Ако трябва да плача, ще подкарам извън града, ще паркирам колата и ще го направя
— Всичко излежда добре — спокойно каза Хюстън.
Халек примигна. Страхът така дълбоко се бе загнездил у него, че бе сигурен — не е чул както трябва:
— Какво?
— Всичко изглежда добре — повтори Хюстън. — Ако искаш, Били, можем да направим и още тестове, но в момента не виждам смисъл. Кръвта ти всъщност изглежда по-добре, отколкото на последните два прегледа. Холестеролът е спаднал, а също и триглицеридите. Отслабнал си още малко — сестрата те е премерила и си бил 97 кила сутринта, — но какво мога да ти кажа? Все още си повече от десет кила над нормата, не искам да забравяш това, но… — Той се усмихна — Бих искал да знам тайната ти.
— Нямам тайна — отговори Халек. Чувствуваше и смущение, и огромно облекчение — изпитвал бе това само няколко пъти в колежа, когато бе изкарвал изпити, за които не е чел.
— Ще изчакаме със заключенията, докато не получим резултатите от изследванията ти по Хейман-Райхлинг.
— Какви изследвания?
— От талоните за изпражнения — отвърна Хюстън и се засмя. — Нещо би могло да се покаже оттам, но наистина, Били, в лабораторията направиха двайсет и три различни теста на кръвта ти и всички изглеждат добри. Това е убедително.
Халек дълго и колебливо въздъхна.
— Бях се уплашил.
— Тъкмо хората, които не се плашат, умират млади — отговори Хюстън. После отвори шкафчето на бюрото си и извади шишенце с малка лъжичка, закрепена на верижка за капачката. Халек забеляза, че дръжката на лъжичката изобразява Статуята на свободата. — Нещо сладичко?
Халек поклати глава. Доволен бе обаче, че седи там със скръстени ръце върху корема си — върху смаления корем — и гледа как най-преуспелият семеен лекар във Феървю смърка кокаин първо с едната, а после с другата си ноздра. Той върна шишенцето в бюрото си и извади друго шише и пакетче тампони. Потопи единия тампон в шишето и го сложи в носа си.
— Дестилирана вода — обясни той. — Човек трябва да си пази синусите. — И намигна на Халек.
Навярно лекува бебетата от пневмония, когато главата му е пълна с тази гадост, помисли си Халек, но не особено ядосано. В момента не можеше да не харесва поне малко Хюстън, защото Хюстън му бе казал нещо хубаво. Сега най-много му се искаше да седи там със скръстени върху смаления си корем ръце, да изследва дълбините на колебливото си облекчение, да го изпитва като нов велосипед или да го изпробва като нова кола. Като излизаше от кабинета на Хюстън, си помисли, че сигурно щеше да се чувствува почти като новороден. Ако някой режисьор филмираше сцената, би могъл да включи темата на „Тъй рече Заратустра“ към музикалния фон. Мисълта накара Халек първо да се усмихне, а после и да се засмее на глас.
— Каква е смешката — попита Хюстън. — В този тъжен свят не трябва да изпускаме нито една смешка, Били, момчето ми. — Той шумно смръкна, а после навлажни ноздрите си с нов тампон.
— Никаква — отговори Халек. — Просто… бях се уплашил, нали? Вече се опитвах да свикна с мисълта за голямото Р.
— Е, може и да ти се наложи — допусна Хюстън, — но няма да е тази година. Не ми трябват лабораторните резултати по Хейман-Райхлинг, за да ти го кажа. Ракът си има собствен облик. Особено когато вече е излапал петнайсетина килограма.
— Но аз си ям не по-малко от всякога. Казах на Хайди, че правя повече упражнения, което не е далеч от истината, но тя възрази, че не може да се свалят петнайсет кила само с усилване на упражненията. Според нея така само би могло да се натрупат твърди тлъстини.
— Това изобщо не е вярно. Най-новите изследвания показват, че упражненията са много по-важни от диетата. Но за човек, който тежи — който тежеше — толкова над нормата като тебе, тя има известно основание. Ако някой дебеланко рязко увеличи упражненията си, утешителната му награда обикновено е някоя солидна и доста тежка тромбоза. Тя няма да те убие, но вече няма и да си помислиш за игра на голф или за возене на най-опасната голяма пистова количка по панаирите.
Били си помисли, че Хюстън става приказлив от кокаина.
— Не го разбираш — продължи той. — Аз също не го разбирам. Но в тоя занаят виждам много неща, които не разбирам. Един приятел неврохирург в града ме извика да ми покаже необикновени черепни рентгенови снимки преди около три години. Някакъв студент от университета „Джордж Вашингтон“ отишъл да се прегледа, защото имал ужасно главоболие. Това било като типична мигрена за колегата ми — момчето изглеждало характерно за такова заболяване, но човек не бива да отминава току-така тия неща, защото подобно главоболие може да е и симптом на мозъчен тумор дори и пациентът да няма известните признаци — да мирише на изпражнения, на развален плод, на стари пуканки или на нещо подобно. Така че приятелят ми му направил пълно рентгеново изследване, пратил го на ЕЕГ и на скенер в болницата. И знаеш ли какво открили?