Халек поклати глава.
— Открили, че момчето, което било трето по успех в гимназията и всеки семестър получавало стипендия от декана в университета „Джордж Вашингтон“, почти нямало мозък. Имало една-единствена гънка на свързаната с черепната кост тъкан, която минавала през центъра на главата — на рентгеновите снимки, които колегата ми показа, гънката изглеждаше просто като копринен шнур за перде, — и толкоз. Този шнур навярно е командувал всичките му подсъзнателни функции, всичко от дишането и сърцебиенето до оргазма. Само тази нишка мозъчна тъкан. Останалата част от главата на момчето била изпълнена единствено с гръбначномозъчна течност. По неизвестен за нас начин в тази течност се е извършвало мисленето му. Както и да е той все още е отличник, все още има мигрена и е типът личност за това заболяване. Ако не умре от сърдечен удар на двайсет или на трийсет години, когато стане на четиридесет, главоболията постепенно ще започнат да изчезват.
Хюстън дръпна шкафчето си, извади кокаина и смръкна от него. Предложи го и на Халек. Халек поклати глава.
— После — продължи Хюстън, — преди около пет години една възрастна госпожа дойде на преглед и се оплака от силни болки във венците си. Тя вече е покойница. Ще си спомниш за нея, ако ти кажа името й. Погледнах вътре и Боже Господи! Не можех да повярвам. Последните й зъби бяха паднали преди десетина години — тя вече беше към деветдесетте — и ето че й бяха се показали няколко нови… всичко пет. Нищо чудно, че се оплакваше от болки във венците, Били! Растеше й трети комплект зъби. Бяха се показали на осемдесет и осем годишна възраст.
— И ти какво направи? — попита Халек.
Беше изслушал всичко това само с част от вниманието си — думите го заливаха и успокояваха като фон, като конфети, които се спускат от покрива на универсален магазин с преоценени стоки. Съзнанието му все още бе насочено главно към облекчението — кокаинът на Хюстън сигурно бе слабо средство в сравнение с това облекчение. Мисълта му се стрелна към стария циганин със скапания нос, но образът бе загубил тъмната си потайна сила.
— Какво направих? — повтори въпроса Хюстън. — Боже, какво можех да направя? Дадох й рецепта за лекарство, което просто бе по-силна форма на мазилото, което се дава на бебетата, когато почват да им растат зъби. Преди да умре, имаше още три — два кътника и един кучешки. Виждал съм и други неща, много неща. Всеки лекар попада на странни случаи, които не може да обясни. Но стига вече с книжката „Ако искаш, вярвай“, фактът е, че много от особеностите на човешкия метаболизъм, на обмяната на веществата, не са ни ясни. Има някои като Дънкан Хоупли… Знаеш го Дънк?
Халек кимна. Шефът на полицията във Феървю, който изгонва циганите и прилича на второкласно издание на Клинт Ийстуд.
— Яде, като че всяко ядене му е последното — продължи Хюстън. Боже Господи, никога не съм виждал толкова лаком човек. Но теглото му остава винаги около седемдесет и пет килограма и тъй като е над метър и осемдесет, той винаги си е наред. Метаболизмът му е така мощен, че изгаря калориите два пъти по-бързо, да кажем, от Ярд Стивънс.
Халек кимна. Ярд Стивънс беше собственикът и единственият работник в „Горе главите“, бръснарския салон на Феървю. Тежеше някъде към сто и четиридесет килограма. Като го гледаш, се питаш дали жена му не му връзва обувките.
— Ярд е горе-долу с ръста на Хоупли — добави Хюстън, — но колкото пъти съм го виждал на обед, той само побутва храната си. Може би яде много, като е сам. Кой знае. Но не вярвам. Той има гладно лице — разбираш ли?
Били се усмихна и кимна. Разбираше. Ярд Стивънс изглеждаше, по думите на майка му, „като че ли храната не му е от полза“.
— Ще ти кажа и нещо друго, макар че това може да са само приказки от улицата. И двамата пушат. Ярд Стивънс казва, че пакет леки „Марлборо“ на ден му стига, което значи, че навярно пуши пакет и половина, два. Дънкан твърди, че пуши два пакета „Камъл“ на ден, което значи, че оправя три, три и половина. Кажи, виждал ли си някога Дънкан Хоупли без цигара в устата или в ръката?