В неделя следобед старият циганин докоснал лицето на Кари, в неделя вечерта си тръгнали, в понеделник сутринта Кари отишъл при Чокър да подаде оплакване (какви правни основания е можел да има за оплакването Лида Росингтън не знаеше), във вторник сутринта неприятностите започнали. След като взел душа си, Кари слязъл на закуска облечен само по хавлия и казал: „Виж това.“
„Това“ се оказало, че е парче втвърдена кожа малко над слънчевото му сплитане. Парчето било малко по-светло от кожата наоколо, която имала приятен тен като кафе с мляко (от голф, тенис, плуване и ултравиолетови нагревки през зимата). Парчето й изглеждало жълтеникаво, както понякога, в много сухо време, изглеждали и петите на краката й. Тя го докоснала (тук гласът й малко трепна) и после бързо дръпнала пръста си. Тъканта била груба, почти зърниста, и учудващо твърда. Бронирана — това била думата, която неканена изплувала в съзнанието й.
— Мислиш ли, че проклетият циганин ме е заразил с нещо, а? — разтревожено я попитал Кари. — Тения, импетиго или някаква подобна гадост?
— Докосна лицето ти, а не гърдите ти, мили — отговорила Лида. Сега облечи се колкото можеш по-бързо. Имаме козуначени кифли. Сложи си тъмносивия костюм и червената вратовръзка, издокарай се за мен, моля ти се. Колко си сладък.
След две вечери той я извикал в банята и гласът му така приличал на писък, че тя изтичала при него. (Всичките си най-лоши разкрития правим в банята, помисли си Били). Кари стоял със смъкната риза, електрическата самобръсначка бръмчала забравена в ръката му, а той се взирал ококорено в огледалото. Парчето твърда, жълтеникава кожа се било разпростряло — приело едра, напомняща дърво форма, която отивала до вдлъбнатината между гърдите му и надолу, вече по-широка, към пъпа. Тази променена кожа била издигната над нормалната плът на гърдите и корема му почти с пет милиметра и тя видяла, че през нея минават дълбоки пукнатини; няколко изглеждали достатъчно дълбоки, за да прекараш през тях ръба на монета. За първи път си помислила, че започвал да изглежда… е, люспест. И се отвратила.
— Какво е това? — почти й изкрещял той. — Лида, какво е това?
— Не знам — отговорила тя, като се насилила да запази гласа си спокоен, — но трябва да отидеш при Майкъл Хюстън. Това поне е ясно. Утре, Кари.
— Не, не утре — възпротивил се той, като все още се взирал в огледалото, в повдигнатата подобно на стрела издутина от груба жълта кожа. — Утре може да съм по-добре. Вдругиден, ако остане все така. Но не утре.
— Кари…
— Подай ми оня крем „Нивея“, Лида.
Тя го подала, останала там още малко — но картината как той маже белия крем по твърдата жълта кожа и драскащият звук на пръстите му, които я потривали, били повече, отколкото тя можела да изтърпи — побягнала към стаята си. Това било първият път, сподели тя с Халек, когато съзнателно се радвала, че имат две легла, че той няма да може да се преобърне в съня си и… да я докосне. Лежала будна часове и чувала мекото скръц-скръц от пръстите му, които се движели напред-назад по чуждата кожа.
На другата вечер й казал, че е по-добре, а на следващата твърдял, че е оше по-добре. Помислила, че вижда лъжата в очите му… и че той лъже повече себе си, отколкото нея. Дори в ужасното си състояние Кари си оставал същият самовлюбен кучи син, какъвто предполагала, че е бил винаги. Но Кари не бил виновен за всичко, добави рязко тя, все още без да се извръща от бара, където безцелно си играеше с чашите. С течение на годините тя развила собствен тип високоспециализиран егоизъм. Искала илюзията и имала нужда от нея почти колкото него.
На третата вечер влязъл в спалнята им обут само в долнището на пижамата си. Погледът му бил мек и тъжен, смаян. Тя препрочитала загадките на Дороти Сейърс — те за вечни времена си оставали любимото й четиво, — но изтървала книгата, когато го видяла. Би изпищяла, каза на Били, но й се струвало, че била останала без дъх. А Били успя да си помисли, че никое човешко чувство не е наистина единствено, макар че човек би искал да е така — Кари Росингтън очевидно бе преминал през същия период на самоизмама, следван от потресаващо събуждане, през какъвто бе минал и самият Били.