След това, разбира се, Хоупли бе пообиколил няколко местни фирми, които са отпуснали кредит на Ларс Арнкастър — кредит, който обикновено бе просрочен. Сред тях би могло да бъдат железарията, магазинът за зърно на Рейнтрий роуд, кооперацията на фермерите във Феървю. Хоупли би могъл да отиде и при Закари Марчант в кънетикътската банка „Юниън“… банката, в която Арнкастър е ипотекирал имоти.
Всичко си е част от работата. Чаша кафе с този, обед на крак с онзи — понякога нещо съвсем просто като сандвич и лимонада, купени от улична количка, — бутилка бира с третия. И до края на следващия ден всеки, на когото Ларс Арнкастър дължи каквото и да е, би му се обадил и би споменал колко добре би било наистина да се разкарат ония проклети цигани от града… колко истински признателни ще му бъдат всички.
Резултатът е точно такъв, какъвто Дънкан Хоупли е очаквал. Арнкастър отива при циганите, връща им остатъка от наема, който са му предплатили, и положително не обръща внимание на протестите им (Халек си мислеше конкретно за младежа с фигурите за боулинг, който очевидно още не е схванал предопределеността на общественото си положение). Циганите, разбира се, нямат сключен договор, който биха могли да представят в съда.
Трезвен, Арнкастър би могъл да им каже, че просто имат късмет, защото той е честен човек и им връща неизползуваната част от предплатената сума. Пиян — Арнкастър бе човек, който пиеше по осемнайсет кутии бира на вечер, — би могъл да се поразпростре. Има сили в града, които искат циганите да изчезнат, би могъл да им каже. Упражнен му е натиск, натиск, на който прост фермер, разчитащ само на двете си ръце, като Ларс Арнкастър, просто не може да се противопостави. Особено когато половината от така наречените „добри хора“ в града са на нож с него.
Не че на някого от циганите (с изключение евентуално на жонгльора, помисли си Били) ще му трябва такова подробно обяснение.
Били стана и бавно се запъти към къщи през студения, носен от вятъра дъжд. Прозорецът на спалнята светеше — Хайди го чакаше да се върне.
Не полицая от патрулната кола; на него нямаше нужда да се отмъщава. Не и Арнкастър; той можеше да спечели петстотин долара в брой, но ги бе отпратил, тъй като му се налагаше. Дънкан Хоупли?
Хоупли, може би. Твърде вероятно Хоупли, допълни се Били. От една страна той беше просто като обучено куче, чиято най-важна задача е да пази добре смазания ритъм на живота във Феървю. Но Бил и се съмняваше, че старият циганин ще е склонен да разглежда нещата под този хладен социологичен ъгъл и то не само защото Хоупли ги прогони така ефикасно след предварителното дело. Прогонването беше ясно. С него те са свикнали. Липсата на проучване около нещастния случай, чиято жертва стана старицата…
А, това беше друго, нали?
Липса на проучване? По дяволите, Били, не ме карай да се смея. Липсата на проучване означава, че е извършен пропуск. Хоупли хвърли колкото можа повече кал върху всяка възможна вина. Като се започне с подозрителното отсъствие на проба за алкохол. Цялата работа си беше пълно покриване. Ти го знаеш, а и Кари Росингтън го знаеше.
Вятърът се усилваше и дъждът вече удряше по-здраво. Виждаше го как набраздява локвите по улицата. Водата изглеждаше странно лъскава под кехлибарената светлина на уличните лампи покрай Лантърн драйв. Клоните стенеха и скърцаха над него и Били Халек притеснено вдигна глава.
Трябва да отида да видя Дънкан Хоупли.
Нещо проблесна — нещо, което би могло да бъде искрата на някоя идея. После си помисли за упоеното и ужасено лице на Лида Росингтън… спомни си думите и „сега е трудно да се говори с него… започнало е да става и в устата му, разбираш ли… всичко, което ми казва, излиза като грухтене“.
Не сега. Стигаше му за тази вечер.
— Къде беше, Били?
Тя беше в леглото — огрята от лъча светлина на нощната лампа. Остави книгата си върху завивката и Били видя тъмните кафяви кръгове под очите й. Тези кафяви кръгове не можаха да го изпълнят със съжаление… поне тази вечер.
Само за миг той си помисли да й каже: Ходих да видя Кари Росингтън, но тъй като го нямаше, останах да пийнем по нещо с жена му — както навярно пие Зеленото чудовище, когато е в запой. И не можеш да си представиш какво ми каза тя, мила Хайди. Кари Росингтън, който веднъж ти сграбчи цицата на връх Нова година, се превръща в алигатор. Когато накрая умре, от него може да стане чисто нов продукт — портфейл, изработен от съдия.