— О, Боже, Хоупли, съжалявам.
— Не съжалявай — отвърна Хоупли със същата веселост в гласа си. — Твоят случай е по-бавен, но накрая и ти ще стигнеш до същото място. Служебният ми пистолет е в третото шкафче на бюрото и ако стане много зле, ще го използувам независимо от банковата си сметка. Господ мрази страхливците, казваше баща ми. Исках да ме видиш, за да разбереш. Знам как се е чувствувал оня стар циганин. Затова не бих се занимавал с красноречиви адвокатски речи. Не бих се тревожил с логически обяснения. Бих го убил заради онова, което ми направи, Халек.
Ужасяващата фигура се размърда и се помести. Халек чу как Хоупли прекарва пръсти по бузата си, а после до него достигна неописуемият отвратителен звук на зрели пъпки, които се пукат и потичат. Росингтън се покрива с броня, Хоупли изгнива, а аз изчезвам, помисли си. Мили Боже, нека това да е сън, нека дори съм луд… но само не позволявай да е истина!
— Ще го убия много бавно — добави Хоупли. — Ще ти спестя подробностите.
Били се опита да каже нещо. Чу се само сухо грачене.
— Разбирам какво те е довело до идеята, но имам много слаба надежда в мисията ти — отекна кухо гласът на Хоупли. — Защо не обмислиш вместо това как да го убиеш, Халек? Защо…
Но Халек бе достигнал до фаниците на търпението си. Избяга от затъмнения кабинет на Хоупли и одра силно бедрото си на ръба на бюрото с налудничавата увереност, че Хоупли ще протегне една от ужасяващите си ръце и ще го докосне. Хоупли не го направи.
Халек избяга навън в нощта и застана неподвижен, като вдишваше дълбоко чистия въздух; главата му бе наведена, а бедрата му потрепваха.
Глава 13
76
През останалата част от седмицата непрекъснато си мислеше да се обади на Джинели в „Тримата братя“ — мислеше за Джинели като за някакъв отговор, какъв точно, не знаеше. Но накрая отиде и постъпи в клиниката „Гласман“ и започна метаболичните изследвания. Ако беше неженен и сам като Хоупли (Хоупли се беше появил няколко пъти в съня на Били предната нощ), би отменил всичко това. Но трябваше да се мисли и за Хайди… а и за Линда — Линда, която наистина беше невинен зрител и не разбираше нищо. Така че той постъпи в клиниката, прикривайки откачените си мисли, както човек крие, че е наркоман.
Беше в последна сметка, място, където да стои необезпокояван, а в това време Кърк Пенчли и детективски услуги „Бартън“ щяха да се погрижат за делата му. Надяваше се.
Така че почнаха да го бодат и мушкат. Пи отвратителен бариев разтвор с вкус на тебешир. Правиха му рентгенови снимки, катаболични наблюдения, ЕЕГ, ЕКГ и пълно метаболично изследване. Водиха при него гостуващи лекари, като че ли беше рядък експонат в зоологическа градина. Гигантска панда или може би последната птица додо, мислеше си Били, докато седеше в солариума с непрочетено списание „Нашънъл джиографик“ в ръце. Имаше лейкопласт и по двете си ръце. Бяха го боцкали с множество игли.
На втората си сутрин в „Гласман“, докато го подлагаха на нова серия мушкане, оглеждане и почукване, той за първи път забеляза, че му се броят ребрата. Откога ли не бе му се случвало… от гимназията? Не, никога. Кокалите му издаваха присъствието си, хвърляха сенки върху кожата му, триумфално се подаваха. Не само гънките над бедрата му ги нямаше, издадените кости на ханша му също ясно се виждаха. Като ги докосна, усети, че са грапави — като лоста за скоростите на първата му собствена кола, понтиак модел 1957. Позасмя се, а после усети, че му припарват сълзи. Всичките му дни сега бяха такива. Променливо, неустановено време, възможни са превалявания.
Ще го убия много бавно, чу думите на Хоупли. Ще ти спестя подробностите.
Защо, мислеше си Били, докато лежеше, без да може да заспи, на болничното си легло. Ти не ми спести нищо друго.
По време на тридневния си престой в „Гласман“ Халек отслабна три килограма. Не много, помисли с особената си веселост на осъден на смърт. Не много, по-малко от тежестта на средно голяма опаковка захар. С това темпо няма да се стопя до… ура! Почти до октомври!
76, при пяваше умът му. 76 — ако беше боксьор, щеше да излезеш от тежката категория и да попаднеш в средната… би ли искал да пробваш в полусредната, Били? Или в леката? Категория петел? А най-леката категория?
Дойдоха цветя — от Хайди, от кантората. Пристигна и малка китка от Линда, на картичката беше написано с равния й разкрачен почерк: Моля ти се, оправяй се скоро, татко — обичам те, Лин. Бил Халек се разплака от думите й.