На третия ден отново го облякоха и той се срещна с тримата си лекуващи лекари. Чувствуваше се по-малко уязвим по дънки и в тениска с надпис ЩЕ СЕ ВИДИМ ВЪВ ФЕЪРВЮ; учудващо беше наистина какво голямо значение имаше да не си облечен в проклетите болнични дрехи. Слушаше какво говорят, мислеше си за Лида Росингтън и едва сдържаше мрачната си усмивка.
Знаеха точно какво му е; у тях изобщо нямаше съмнения. Напротив, бяха така възбудени, че можеха дори да си подмокрят гащите. Е… можеше да се добави и нотка на предпазливост. Може би още не знаеха точно какво му е, но положително беше една от две възможности (или навярно три). Едната възможност беше рядка болест, свързана с отслабване, която никога не е откривана извън Микронезия. Другата възможност беше рядка метаболична болест, която засега не бе пълно описана. Третата — да се има предвид, че е само предположение — беше, че е психологическа форма на анорексия нервоза, но тя е толкова рядка, че макар да е подозирана отдавна, никога не е била реално доказана. Били съдеше по блясъка в очите им, че разчитаха именно на третата — така имената им щяха да попаднат в медицинските справочници. Но при всяко положение Били Халек определено беше рядка птица и лекарите му приличаха на деца, които очакват коледните си подаръци.
Резултатът бе, че искаха той да остане в „Глисман“ още седмица-две (или навярно три). Щяха да определят какво не му е наред. Щяха да го определят окончателно. Предвиждаха за начало серия мегавитамини (определено!) плюс протеинови инжекции (разбира се!) и още много тестове (без съмнение!).
Чу се професионалното съответствие на изумен вой — и беше почти буквално вой, — когато Били спокойно им заяви, че им е благодарен, но ще трябва да си тръгне. Те протестираха, възразяваха и му изнасяха лекции. А на Били, който напоследък все по-често чувствуваше, че сигурно полудява, лекарското трио започна зловещо да му прилича на трио магьосници. Почти очакваше да ги види как започват да припяват и да се хвърлят един срещу друг, като пристъпват из богато обзаведения кабинет с развети бели престилки, чупят предмети и крещят с бруклинско произношение.
— Вие без съмнение се чувствувате доста добре сега, господин Халек — занарежда единият. — В края на краищата, както показва картонът ви, вие сте тежали значително над нормата. Но трябва да ви предупредя, че това, което сега чувствувате, може и да ви подведе. Ако продължавате да слабеете, може да се очаква, че в устата ви ще се появят ранички, ще възникнат и кожни неприятности…
Ако искаш да видиш истински кожни неприятности, трябва да отидеш при шефа на полицията във Феървю, помисли си Халек. Извинявам се, бившия шеф.
Реши, просто в момента и без всякакъв повод, да започне отново да пуши.
— … болести като скорбут или бери-бери — продължаваше неумолимо докторът. — Ще станете много податлив към инфекции, към всякакви заболявания от простуди и бронхит до туберкулоза. Туберкулоза, господин Халек — повтори той внушително. — А ако останете тук…
— Не — отсече Били. — Моля ви да разберете, че дори не допускам такава възможност.
Един от другите лекари допря внимателно пръсти до слепоочията си, като че ли изведнъж бе получил силно главоболие. Според Били, навярно беше тъкмо така — тъкмо той лансираше идеята за психологическата анорексия нервоза.
— Какво да кажем, за да ви убедим, господин Халек?
— Нищо — отговори Били.
Образът на стария циганин се появи неканен в съзнанието му — отново почувствува внимателното, галещо докосване на пръстите му върху бузата си, подраскването на твърдите мазоли. Да, помисли си, ще започна отново да пуша. Нещо наистина силно като „Камъл“, „Пал мал“ или „Честърфилд“. Защо не? Щом тримата проклети доктори са започнали да ми приличат на трио магьосници, значи е време да се направи нещо.
Помолиха го да почака малко и излязоха заедно. Били изпитваше достатъчно удовлетворение, така че можеше да почака. Чувствуваше, че най-накрая е достигнал цезурата в тази луда пиеса, попаднал е в центъра й и това го радваше… това и мисълта, . че скоро ще пуши, може би по две цигари наведнъж.
Върнаха се с мрачни лица, но с някак си приповдигнат вид — като хора, които са решили да направят последната жертва. Казаха, че няма да му искат пари за лечението; трябвало да — заплати само лабораторните изследвания.
— Не — търпеливо започна Били. — Вие не разбирате. Проверих, че всичко това, така или иначе, се покрива от основното, медицинско осигуряване. Работата е, че си тръгвам. Просто си тръгвам. Махам се.
Загледаха го с неразбиране, като започваха да се ядосват. Били помисли да им каже колко много харесва триото магьосници, на които приличаха, но реши, че това е изключително лошо хрумване. Би усложнило нещата. Тези хора не бяха свикнали с предизвикателства, не понасяха, когато магиите им се отхвърлят. Помисли си, че не е невъзможно да повикат Хайди, за да обсъдят заедно способността му да взема решения. И Хайди би ги изслушала.