Глава 17
61
Тази вечер спря в столицата на Роуд Айланд, Провидънс. Обади се до кантората и остави в автоматичния телефонен секретар съобщение за Кърк Пенчли — да му изпрати, ако обича, всички налични снимки на циганите, както и данни за превозните им средства, като регистрационни номера и модели, до хотел „Шератън“ в Саут Портланд, Мейн.
Автоматът повтори съобщението му правилно — малко чудо според Били — и той си нае стая в мотела. Пътят от Феървю до Провидънс беше малко повече от двеста километра, но се чувствуваше изтощен. Спа, без да сънува нищо, за първи път от седмици насам. На другата сутрин откри, че в мотелската баня няма кантарче. Благодаря на Бога, помисли си Били Халек, и за малките добрини.
Облече се бързо, като спря само веднъж, връзвайки обувките си, защото съвършено изненадан откри, че си подсвирква. Беше отново на магистралата в осем и половина, а в шест и половина следобед вече се регистрираше в „Шератън“, който се намираше срещу огромен търговски център. Завари и съобщение от Пенчли: Информацията е изпратена, но има трудности. Ще дойде след ден-два.
Чудесно, помисли си Били. По кило на ден. Кърк, какво толкова — три дни и ще съм отслабнал със съответствието на шест кутии бира. Пет дни и ще тежа едно чувалче брашно по-малко. Не си давай толкова зор, приятелю, голяма работа.
Хотелът „Шератън“ в Саут Портланд беше кръгъл и стаята на Били имаше форма на резен от торта. Претовареното му съзнание, което досега се бе справяло с всичко, откри, че е почти невъзможно да възприеме спалня, чийто ъгъл се събира в една точка. Беше уморен от пътя и го болеше глава. Ресторантът, помисли си, вече щеше да му дойде прекалено… особено ако и той се събираше в точка. Вместо това си поръча вечеря в стаята.
Току-що бе спрял душа, когато сервитьорът почука. Облече си халата, в чийто джоб управата предвидливо бе поставила картичка с Божията заповед НЕ КРАДИ, пресече стаята и викна:
— Сега идвам!
Халек отвори вратата… и за първи път в живота си почувствува неудоволствието, което сигурно изродите от цирковите спектакли изпитват. Сервитьорът беше момче на не повече от деветнайсет години с щръкнала коса и изпити бузи — като имитация на английските рокери пънкари. Самият той не беше кой знае какво. Погледна към Били незаинтересувано като човек, който всяка смяна вижда стотици хора в хотелски халати; интересът би се появил за малко само когато погледнеше към банкнотата, за да види колко ще е бакшишът, но това беше всичко. Сега очите на севитьора се разшириха стреснато, почти с ужас. Беше само за миг, а после незаинтересуваният вид отново се върна. Но Били го беше видял.
Ужас. Беше почти ужас.
А стреснатият израз оше бе там — прикрит наистина, но беше там. Били си помисли, че го долавя, тъй като имаше и нов елемент — интересът.
Двамата за миг останаха неподвижни, сковани от неприятната и нежелана връзка на зяпач и зяпан. Били смътно се досети за Дънкан Хоупли, който седеше в приятния си дом на Рибънмейкър лейн със загасени светлини.
— Добре, дай го тука — отсече той, като сложи край на взирането прекалено рязко. — Цяла вечер ли ще стоиш тук?
— О, не, сър — отговори сервитьорът, — извинявайте.
Лицето му се изчерви и Били изпита съжаление към него. Не беше рокер пънкар, нито някой злобен малолетен престъпник, дошъл в цирка да види живите крокодили — беше само момче от колежа, което работи през лятото, и бе изненадано от изпития човек, който бе дошъл да страда, или не, от някаква болест.
Старият тип ме е прокълнал не само по един начин, помисли си Били.
Момчето не беше виновно, че Били Халек, доскоро от Феървю, Кънетикът, бе отслабнал така, че почти да става за показване в цирка. Даде му един долар повече към бакшиша и се отърва от него, колкото можа по-бързо. После отиде в банята и се огледа като бавно разтвори халата си — приличаше на прастар артист, който се упражнява в уединението на стаята си. По начало беше вързал халата си хлабаво, така че по-голямата част от гърдите му и част от корема му бяха открити. Удивлението на сервитьора беше лесно обяснимо, след като бе видял и толкова. Ставаше още по-обяснимо, когато целият халат се отвореше и можеше да се види в цял ръст пред огледалото.